Космическият обект WD 1856 b е наистина специален. Той е с размера на Юпитер и по всяка вероятност това е първата известна на човечеството планета, която е преживяла трансформацията на своята звезда в бяло джудже. Потенциалното откритие е направено посредством сателита TESS на NASA и вече преустановилия работа телескоп „Спицър“.

WD 1856 b орбитира на едва 3.05 млн. км от своето бяло джудже – звезда, подобна на Слънцето, която е изчерпала своето ядрено гориво, но не избухва в свръхнова. До края на ядреното си изгаряне този вид звезда изхвърля по-голямата част от външния си материал, като създава планетарна мъглявина. Остава само горещото ядро на звездата. Това ядро се превръща в много горещо бяло джудже с температура над 100 000 градуса по Келвин.

Бялото джудже до WD 1856 b е с ½ от масата на Слънцето, но в тяло, което е много по-голямо от Земята.

„WD 1856 b някак си е успяла да се приближи изключително близо до бялото джудже и да остане цяла – казва водещият автор на проучването проф. Андрю Вандербург от Университета на Уисконсин-Медисън. – Процесът на създаване на бяло джудже унищожава близките планети и всичко, което се доближи до него, обикновено се разкъсва от изключително силната гравитация на звездата. Все още не знаем как WD 1856 b се е озовала на сегашното си място, без да я сполети подобна съдба.“

Възможни са няколко сценария. Не е изключено WD 1856 b да е била избутана към звездата от други обекти в системата, които са с големината на Юпитер. Междувременно пък силното притегляне на бялото джудже е спомогнало за стабилизирането на орбитата. Според друг сценарий е възможно планетата да е била избутана от гравитационното влияние от две червени джуджета в системата или от звезда, която е преминала сравнително близо в правилния момент. На този етап първият сценарий е най-вероятен.

„От доста време насам знаем, че след като белите джуджета се родят, далечните малки обекти, като астероиди и комети, се привличат навътре към звездите. Обикновено те се разпадат от силната гравитация на бялото джудже и се превръщат в диск от отломки – добавя съавторът на проучването д-р Сиви Ксу, астроном от международната обсерватория „Джемини“. – Ето защо се развълнувах особено много, когато Андрю ми каза за тази система. Виждали сме, че и планети могат да бъдат привлечени навътре, но изглежда това е първият път, в който подобно тяло е преживяло това пътешествие.“

Несигурността на астрономите произлиза от факта, че статутът на WD 1856 b на планета все още не е потвърден на 100 процента – този обект е нещо средно между най-тежката планета и най-лекото кафяво джудже. Анализ на „Спицър“ подкрепя твърдението, че става дума за планета, но са необходими допълнителни изследвания по въпроса.

Системата се намира на 80 светлинни години от Земята в северното съзвездие Дракон.

Изследването е публикувано в Nature.