Невероятен видеоклип, заснет от Международната космическа станция (МКС), показва полярно сияние отвисоко, изпълнено с необичайната зелена светлина, която открай време привлича вниманието ни към небето.

Астронавтът на НАСА Дон Петит сподели видеото от своята орбитална гледна точка на 6 януари, заснемайки „интензивно зелените“ вълни, които рядко се виждат отгоре.

В момента нашето Слънце преживява доста бурни времена, като през последните седмици предизвика серия от огромни изригвания и изхвърляния на коронална маса.

Събитията, познати като изхвърляне на коронарна маса - изригвания на плазма, които се разнасят из Слънчевата система с часове до дни - в крайна сметка са причина за великолепното светлинно шоу в небето ни. Заредените частици от тях преминават през пространството, преди да се ударят в магнитното поле на Земята, което направлява дъжда от йонен прах към полюсите на нашата планета в газовете, изграждащи атмосферата.

Погълнати от вълнението, атомите и молекулите на различни елементи произвеждат светлинно шоу в зелени, розови и сини нюанси. Получават се сияещи ленти, които проследяват линиите на магнитното поле, направляващи слънчевия вятър към краищата на Земята.

Когато слънчевата буря се насочи към Земята, част от енергията и малките частици могат да се разпространят по линиите на магнитното поле на полюсите и да попаднат в атмосферата. (NOAA/JPL-Caltech)

През XIX век тези цветове объркват учените, които се опитват да установят връзка между     светлините отгоре с това, което виждат в наелектризираните тръби с газове в лабораторията. Ранните наблюдения дори предполагат, че зашеметяващото зелено може да е резултат от водород или дори от неизвестен хипотетичен елемент, принадлежащ на Слънцето, наречен „аврориум“.

Кислородът е заподозрян като основен виновник, но упоритият му отказ да свети в зелено при по-малко естествени условия в ръцете на физиците е проблем от десетилетия наред.

За разлика от много елементи, които светят за части от секундата след удар, атомният кислород се „отпуска“ със сравнително бавното темпо от почти цяла секунда, благодарение на нетрадиционния начин, по който електроните му се установяват обратно на мястото си. Това дава на околната среда достатъчно време да открадне енергията му и да му попречи да покаже истинските си качества.

В пренаселените условия близо до земната повърхност кислородът едва има време да заблести. В критична точка на около 100 км над нас елементът изведнъж получава достатъчно място, за да създаде тези брилянтни зелени линии.

Снимка: Ken Phung / Shutterstock

Това обикновено се случва на височина до 300 км. По-нагоре налягането става толкова ниско, че може да се получи наситено червена светлина. Това не е първият път, в който виждаме подобно зашеметяващо явление отвисоко: снимка на астронавта на ЕКА Томас Песке спря дъха ни през 2021 г., а през 2023 г. астронавтите Джош Касада от НАСА и Коичи Ваката от Японската агенция за аерокосмически изследвания споделиха също толкова страхотни гледки.

Няма да е и последната: докато се приближаваме към следващия слънчев максимум, оборудвани с по-добри от всякога технологии за сателити и камери, несъмнено ще продължим да виждаме полярни сияния в най-причудливи окраски.

Източник: Science Alert