Когато небесните обекти имат силно магнитно двуполюсно поле, както Земята например, се получават ленти от електрически заредени частици, които то улавя и задържа. Юпитер и Сатурн също имат такива радиационни пояси. Слънцето ги получава временно. А сега астрономите откриха първия пример за радиационни пояси извън Слънчевата система.

Обектът, за който става дума, е LSR J1835+3259 - свръхстудено джудже, което се намира на не особено ясната граница между най-малките звездни обекти - наричани още кафяви джуджета - и най-големите планети газови гиганти. Масата му е 51 пъти по-голяма от тази на Юпитер и за него вече се говори, че произвежда най-силните известни полярни сияния, южни и северни светлини.

Наличието на полярни сияния кара астрономите да потърсят другите характеристики, които се срещат при обекти със силни магнитосфери. Една от тях, която те успяват да проследят, е радиационният пояс. Представете си големи понички от заредени частици, които обикалят това джудже - и те са ярки дори тогава, когато ги съпоставим с тези на Юпитер. LSR J1835+3259 би бил 10 000 пъти по-ярък от този, открит около най-голямата планета в Слънчевата система.

"Всъщност ние изобразяваме магнитосферата на нашата цел, като наблюдаваме радиоизлъчващата плазма - нейния радиационен пояс - в магнитосферата. Това никога досега не е правено за планета с размерите на газов гигант извън нашата Слънчева система", казва в изявление д-р Мелоди Као, постдокторант в Калифорнийския университет в Санта Круз.

Източникът на магнитното поле на Земята е нейното разтопено желязно ядро. Смята се, че на Юпитер водородът е толкова компресиран във вътрешността му, че започва да действа като течен метал, създавайки магнитно поле, което е 20 000 пъти по-силно от земното. Смята се, че магнитните полета на кафявите джуджета се захранват по подобен начин.

Екипът използва високочувствителния масив, състоящ се от 39 радиоантени от Хавай до Германия. Астрономите успяват да направят снимки с висока разделителна способност, които им позволяват да разграничат полярните сияния и радиационните пояси на този обект от разстояние 18 светлинни години.

"Полярните сияния могат да се използват за измерване на силата на магнитното поле, но не и на формата му. Ние замислихме този експеримент, за да покажем метод за оценка на формата на магнитните полета на кафявите джуджета и евентуално на екзопланетите", казва Као.

"Това е важна първа стъпка към откриването на много повече такива обекти и усъвършенстване на уменията ни да търсим все по-малки магнитосфери, което в крайна сметка ще ни позволи да изследваме тези на потенциално обитаеми планети с размерите на Земята", добавя съавторът Евгения Школник от Държавния университет в Аризона.

Разбирането на магнитните полета около кафявите джуджета и гигантските екзопланети ще даде повече информация за вътрешното устройство на тези обекти. Но изучаването на магнитните полета около по-малки светове има и друг важен аспект. Животът на Земята се е възползвал в голяма степен от защитата, предлагана от магнитното поле на нашата планета. Така че откриването на планета с размерите на Земята със силно магнитно поле може да ни подскаже нещо за нейната обитаемост.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: IFLScience