Получихме странен сигнал от другия край на галактиката и астрономите се опитват да разберат какво означава той.
Те знаят какво излъчва сигналите. Това е неутронна звезда на име ASKAP J193505.1+214841.0 (накратко ASKAP J1935+2148), разположена в равнината на Млечния път, на около 15 820 светлинни години от Земята.
Но самите сигнали не приличат на нещо, което сме виждали досега. Звездата преминава през периоди на силни, слаби и никакви импулси. Въпросът е защо, казва екипът, ръководен от астрофизика Маниша Калеб от Университета в Сидни, Австралия.
Странният обект представлява интересно предизвикателство за нашите модели на еволюцията на неутронните звезди - които, нека бъдем честни, въобще не са завършени.
Неутронната звезда е това, което остава след смъртта на звезда в определен диапазон от маси - между 8 и 30 пъти тази на Слънцето. Външният материал се изхвърля в космоса, като кулминацията е експлозия на свръхнова.
Остатъчното ядро на звездата се срутва под въздействието на гравитацията, образувайки свръхплътен обект с маса до 2,3 пъти по-голяма от тази на Слънцето, в сфера с диаметър само 20 км.
Така получената неутронна звезда може да изглежда по различни начини. Съществува базова неутронна звезда, която просто си виси и не прави нищо особено. Има и пулсар, който при въртенето си излъчва лъчи радиоизлъчване от полюсите си, мигайки като космически фар.
Има и магнетар - неутронна звезда с изключително мощно магнитно поле, която се тресе и избухва, когато външното привличане на магнитното поле се бори с гравитацията, която поддържа целостта на звездата.
Съществуват и редки кръстоски между различните видове, което предполага, че това може да са неутронни звезди в различни етапи от своята еволюция. Като цяло обаче пулсарите, магнетарите и неутронните звезди имат склонност да се държат по сравнително предсказуем начин.
ASKAP J1935+2148 не се държи по начини, които са нормални за неутронна звезда от който и да е установен вид. За първи път тя е идентифицирана случайно по време на наблюдения на друга цел, а последващите изследвания са направени с помощта на австралийския радиотелескоп ASKAP (Australian Square Kilometre Array Pathfinder) и радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка.
Изследователите разглеждат и предишни наблюдения на ASKAP, обхващащи същия участък от небето.
Те установяват, че ASKAP J1935+2148 има редовен период на пулсациите от 53,8 минути... но това изглежда е единственото нормално нещо. Оказва се, че един от режимите на пулсация е изключително ярък, със силно линейна поляризация. Но след това той утихва напълно, като за определен период от време изобщо нямаше измерими пулсации.
Накрая звездата е засечена да възобновява пулсационната си активност - но цели 26 пъти по-слаба от предишния си ярък режим и със светлина, която е кръгово поляризирана.
През последните години са открити няколко странни обекта, които излъчват повтарящи се сигнали в южното небе. Въпреки че не всички се държат по един и същи начин, те биха могли да са свързани.
GLEAM-X J162759.5-523504.3 е обект в близост до галактическия център, който е уловен да разпръсква странно ярки проблясъци само за три месеца, след което отново затихва. Установено е, че GPM J1839-10 се държи като странен бавен пулсар, който излъчва петминутни изблици на радиовълни на всеки 22 минути. А GCRT J1745-3009 е пулсиращ обект близо до галактическия център с период от 77 минути.
Не знаем със сигурност какво представляват тези обекти, но най-вероятно става въпрос за неутронни звезди. А ASKAP J1935+2148, предполагат Калеб и колегите ѝ, може да е своеобразен мост между различните състояния.
Различията между режимите на пулсациите му вероятно са свързани с промени и процеси в магнитосферата, което предполага, че всички обекти принадлежат към нов клас магнетари (вероятно в хода им на еволюция в пулсари).
„ASKAP J1935+2148 може би е част от по-стара популация магнетари с дълги периоди на въртене и ниска рентгенова светимост, но достатъчно намагнетизирани, за да могат да произвеждат кохерентно радиоизлъчване“, пишат изследователите в своята статия.
„Важно е да изследваме тази неизследвана досега област от пространството на параметрите на неутронните звезди, за да получим пълна картина на еволюцията им…“
Откритията са публикувани в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
