Наличието на слой от разтопена скала дълбоко под повърхността на Марс бе установено от учени от Швейцария и Франция, цитирани от Ройтерс.

Откритието е направено благодарение на  сеизмичните вълни, генерирани от удар на метеорит върху обратната страна на Марс, спрямо тази, на която се намира спускаемият модул „ИнСайт“ на НАСА. 

Новите сеизмични данни показват наличието на непознат досега слой от разтопена скала около течно метално ядро - най-вътрешния компонент на планетата – което се каза по-малко и по-плътно, отколкото се предполагаше досега, съобщиха изследователите в сряда.

Вълните, генерирани от земетресенията - включително тези, причинени от метеоритни удари - се различават по скорост и форма, когато се движат през различни материали във вътрешността на планетата. Данните от сеизмометъра на сондата „Ин Сайт“ позволиха да се установи структурата на вътрешността на Марс, пише БТА. Метеоритният удар, който е настъпил в марсианския планински регион, наречен Темпе Тера, на 18 септември 2021 г., предизвика земетресение с магнитуд 4,2 и остави дълбок кратер с ширина около 130 метра. Това се случи на противоположната страна на Марс спрямо местоположението на „ИнСайт“ в равнинен регион, наречен Елизиум Планиция.

„Значението на удара от далечната страна се измерва с генерираните сеизмични вълни, които преминават през дълбоките недра на планетата, включително ядрото. Преди това не бяхме наблюдавали никакви сеизмични вълни, които да са преминали през ядрото. Бяхме наблюдавали само отражения от горната част на ядрото“, казва астрофизикът Амир Каан от Федералния технологичен институт (ЕTH) в Цюрих, Швейцария, научен ръководител на един от двата научни екипа, осъществили откритията, публикувани в списание „Нейчър“.

Поведението на вълните показва, че предишните оценки на марсианската вътрешност са пропускали нещо - наличието на разтопен силикатен слой с дебелина около 150 км около ядрото. Тази разтопена област се намира на дъното на вътрешната част на планетата, наречена мантия.

Изследователите също така преизчислиха и размера на ядрото, като установиха, че диаметърът му е около 3 350 км и то е с обем с около 30% по-малък, отколкото се смяташе досега.

Изследователите твърдят, че мантията - скалист слой, притиснат между най-външната кора и ядрото на планетата - се простира на около 1 700 км под повърхността.

За разлика от Марс, Земята няма разтопен слой около ядрото си. Едно от двете изследвания, публикувани в сряда, показва, че този слой е напълно разтопен, а второто установява, че по-голямата част от него е изцяло течна, като горната част е само частично разтопена.

„Разтопеният и частично разтопеният слоеве се състоят основно от силикати (скалообразуващи минерали), които са обогатени с желязо и с радиоактивни топлопроизвеждащи елементи за разлика от твърдия слой на мантията над тях, казва Анри Самуел, астрофизик от Френската национална изследователска организация CNRS, работещ в Института по физика на земното кълбо в Париж и научен ръководител на второто проучване.

Марсианското ядро е съставено предимно от желязо и никел, но съдържа и някои по-леки елементи като сяра, кислород, въглерод и водород. Изследователите стигнаха до заключението, че тези по-леки елементи съставляват около 9-15 % от състава на ядрото, което е значително по-малко от предишните оценки. „Това количество леки елементи не е по-различно от това на земното ядро, в което те съставляват около 10%“, казва Каан.

Марс, четвъртата планета от Слънцето, е с диаметър от около 6791 км - по-малък в сравнение с този на Земята, който е 12 755 км. Нашата планета има почти седем пъти по-голям общ обем от Марс.

НАСА пенсионира спускаемия апарат „Ин Сайт“ през 2022 г. след четири години успешна работа.