Въпреки че все още не сме срещнали извънземен живот, нашата планета е осеяна със следи от друг тип „чужди“ посетители – гигантските скали, които след като хилядолетия наред са се реели в Космоса, най-накрая са решили да ни навестят с гръм и трясък.
Метеоритните кратери на нашата планета крият една специфична неземна красота. Всъщност, уникалната им геология е била използвана от учените за най-различни цели, включително , за да улеснят астронавтите при кацането им на Луната да речем.
Други кратери пък са довели до създаването на прекрасни езера и древни култове. Трети са заличили динозаврите и други форми на живот.
Независимо от техния ефект, тези девет метеоритни кратера имат наистина интересна история.
Преди около 7500 години една гигантска скала удря Земята и оставя девет гигантски кратера на естонския о-в Сааремаа. Това е последният голям метеорит, който пада в гъсто населен регион и трудно бихме могли да виним местния древен народ каали за това, че сформира култ около образувалите се дупки.
Най-интересният кратер в региона е и най-големият – т.нар. Каали. Той е пълен с мътна и застояла вода и се смята, че е бил свещен център векове наред отчасти заради космическия си произход. Тук най-вероятно са се принасяли най-различни жертви.
Guliver / iStock
Град Ньордлинген е разположен удобно в основните на гигантски метеоритен кратер. Местната църква дори е украсена с фрагменти от космическата скала.
Guliver / iStock
Кратерът е с диаметър над 180 км и е причинен от удара на астероид с диаметър приблизително 8-10 км преди 65 милиона години. Според последните проучвания именно този удар е заличил динозаврите от лицето на Земята.
Guliver / iStock
Това е добре запазен кратер на метеорит, намиращ се в равнините на североизточния край на Голямата пясъчна пустиня в западна Австралия, на около 150 км южно от град Холс Крийк. Смятан е за втория по големина в света. Кратерът Улф Крийк има диаметър около 880 метра. В центъра му земята се издига леко. Тук растат някои изненадващо големи дървета, които извличат влагата от водните запаси на кратера.
Guliver / iStock
Guliver / iStock
Кратерът на Барингер е голям метеоритен кратер в пустинята Хийла в Аризона, Съединените американски щати.
Неговият диаметър е 1264 метра, дълбок е около 170 метра, ръбът му е висок 45 м и е най-големият известен метеоритен кратер на Земята. Другите големи кратери от този род са в Мексико, Антарктида, Австралия и Сибир.
Образувал се е преди около 50 хиляди години, през периода на плейстоцена, при падането на желязно-никелов метеорит с диаметър около 50 метра. Кратерът е открит през 1871 г., но първоначално е считан за угаснал вулкан. Пръв геологът и минен инженер Даниел Барингер изказва мнение за метеоритния произход на кратера през 1903 г., доказвайки че скалите около огромната яма не са с вулканичен произход. Той купува земята около кратера и търси доказателства, но не намира късове от метеорита. Хипотезата му остава непотвърдена напълно чак до 1960 г., защото след удара в земната повърхност скалният блок се е пръснал на безброй малки парченца.
Action Sports Photography / Shutterstock
Guliver / iStock
Guliver / iStock
Образувало се е от удар на метеорит преди около 50 хил. години.
Снимка: AngelikaSh / Shutterstock
Никой не е сигурен как се е образувала тази лагуна, но всеобщото мнение е, че е вследствие от метеоритен удар. Езерото е пропито с легенди и митове. Смята се, че ритуал, провеждан на това място, стои в основата на легендата за Ел Дорадо.
Снимка: Toniflap / Shutterstock
