В прилежащите сгради има зали за конференции, както и големи площи класичска английска ливада, на която сякаш никой никога не е стъпвал. Няма табели „Не гази тревата“. Никой не я гази, макар понякога някой да стъпва, за да се снима или поседне. Проблеми няма, сортът е такъв, че сякаш нищо не се е случило.
В голямата църква на манастира цари тишина и ред.
Купелът за кръщение.
Патронът на църквата Дева Мария.
На маса до входа, определена за каса, са наредени брошури и книги, които да си заплатите сами. Касиери няма. Аз си закупих брошурата за пчеларството в абатството, снимах ви я:
Навсякъде има пейки, има няколко тоалетни, барче, малък ресторант, малка изложбена зала, всичко е много чисто и уютно.
В манастирският магазин има много сувенири на прилични цени, но по-ценното е, че има продукция на братята от манастира. Прави впечатление обаче, че всички пчелни продукти са от кошер на бенедиктинска бъкфаст пчела майка, но не са произведени в манастира.
Сапун с мед, на въженце.
Тестери на кремове. Не миришеха никак добре, което говори, че са без консерванти.
Балсам със зехтин и пчелен восък за лечение на напукана и суха кожа. Сигурна съм, че го има и в България, вероятно под друго име.
Компоти и сиропи от абатството.
Подправки, летен и есенен мед.
Полен
Смучещи бонбонки с мед, мед и евкалипт или мед и джоджен.
Фъдж приготвен от братята в абатството.
Братята са много трудолюбиви и постоянно заети с някаква работа. Самият брат Адам се е трудил неуморно, особено що касае пчеларството. Изминал 100 000 мили през живота си, за да търси и подбира пчели, успял е в начинанието си и създал Бъкфаст пчелата– кръстоска между черна и италианска пчела, много добронамерена и спокойна, отличен производител на мед и отличен събирач на полен. Успехът на брат Адам в самото абатство обаче не бил какъвто бихме очаквали. Той написал 4 книги, грижел се за над 400 кошера до 93г. възраст, но си отишъл огорчен, че няма кой от монасите да наследи изкуството му (никой не е пророк в собственото си село, нали…). Бъкфаст пчелата се ползва с успех сред пчеларите по цял свят, а в самото абатство в момента от предишната слава са останали по-малко от 30 кошера разположени на 4 различни места наоколо. Производството на мед не носело нужния доход, според ръководството на манастира. Аз лично мисля, е макар и бенедиктински монаси по призвание и начин на живот – завистта не им е била чужда… Така или иначе след брат Адам за пчелите се грижел срещу заплата иракския доктор Тхавер Бехнам. Той имал богат опит в поддържането на голям пчелин още от Ирак, а освен медицинското си образование имал и специализация от Германия по патология на пчелите. Сегашната главна пчеларка на абатството Клеър Денсли обаче няма много високо мнение за начина му на работа. Тя работи в манастира от девет години насам и е останала да поддържа пчеларството след като са прекратили масовото производство на мед за продажба, освободили са доктора и са оставили кошери само за нуждите на манастира и с образователна цел.
Ние имахме среща с Клеър, за да отидем да разгледаме подробно един от пчелините. Тя е много мила жена, бивша учителка по изобразително изкуство, сега води курсове по пчеларство за любителите в района, както и работи с деца от всички училища наоколо. Чакаше ни на вратата, много щастлива, че някой проявява такъв интерес към пчелите на манастира. Първо разгледахме учебния кошер в офиса. Клеър се вижда наполовина на снимката, опитва се да намери майката, за да ни я покаже.
Това са дупките отстрани, от които Клеър каза, че диша по няколко минути всяка сутрин за здраве.
Ето и кратко видео за учебния кошер:
Правилата са такива, че трябваше да се облечем като астронавти, за да имаме правото да я придружим до мястото, където се грижи за пчелите. Денят беше доста горещ, но поне на пчелина не печеше много.
