Благодарение на задълбочено проучване на вратни прешлени на родственик от семейството на жирафа, изчезнал преди много време, научаваме как днешният жираф е получил необичайно дългия си врат, пише Discovery News.
От дълго време се смята, че шията на жирафа е резултат на еволюцията, но досега липсваха фосили, които да подкрепят това предположение. В доклад, публикуван в журнала Open Science на Кралското общество, учени описват шията на “преходен” или “междинен” вид - самотериум (Samotherim), който е съществувал преди 7 милиона години.
Откритията на изследователите от Технологичния институт в Ню Йорк се базират на вкаменени прешлени от жирафоподобно животно, което е обитавало части от Евразия, включително Самос в Гърция, Южна Италия, Турция, Молдова, Иран и Китай.
Прешлените са били сравнени с вратни кости от единствените два същестуващи членове на семейство Жирафи - жираф и окапи. Подобно на всички животни вратът на членовете на семейство Жирафи се състои от седем прешлена. Вратът на днешния жираф е дълъг около два метра, а вратът на самотериума е бил приблизително наполовина, докато шията на окапи е дълга едва 60 сантиметра.
“Най-накрая можем да видим преходните етапи в еволюцията на врата на жирафа,” казва Мелинда Дановиц - един от авторите на изследването. Редица характеристики на вратните прешлени на самотериума свидетелстват за еволюцията на прешлените на днешния жираф. Самотериумът не е пряк предшественик на жирафа, но вероятно е близък родственик, предвид особености не само на врата му, но и на скелета, отбелязва проф. Никос Солунес от американския Природонаучен музей.
