Върховният административен съд разгледа на втора и последна инстанция делото по жалбата срещу решението на Министерски съвет от декември 2017 г., с което се приеха незаконосъобразни промени в сега действащия план за управление на Национален парк Пирин, които позволяват мащабни сечи и строителство в защитената територия, част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО.
 
Заседанието е пред петчленен състав от съдии, след като на първа инстанция през юли 2018 г. коалицията „За да остане природа в България“ спечели делото и правителственото решение беше отхвърлено. След това обаче Министерски съвет и екоминистерството го обжалваха.
 
Решението на Министерски съвет позволява увеличение на ски пистите и съоръжения на площ 5 пъти по-голяма от досега допуснатата и открива възможност за строителство най-малко на водохващания (най-вероятно за нуждите от изкуствен сняг) върху половината територия на Национален парк Пирин. Първата инстанция на Върховния административен съд по делото потвърди тезите на природозащитните организации, а именно, че решението е взето в нарушение на три български закона – за защитените територии, за биологичното разнообразие и за околната среда.
 
Като становище по жалбата на Министерски съвет, природозащитните организации внесоха пространен анализ на практиката на Съда на Европейския съюз в подкрепа на тезата, че планове за управление на национални паркове и техните изменения трябва да се подлагат на екологична оценка и оценка на съвместимост с местата от европейската екологична мрежа Натура 2000, част от която е и Национален парк Пирин.
 
В съдебното заседание днес представителят на Върховна административна прокуратура подкрепи решението на 3-членния състав, като подчерта, че Законът за защитените територии не позволява изграждането на нови спортни съоръжения.
 
Съдът прие представените от природозащитните организации доказателства – научни данни, които доказват, че дори сега действащата ски зона Банско е довела да увреждане на ключови видове за опазване на Национален парк Пирин и в защитената зона „Пирин“ от Натура 2000. Това е особено важно за нуждата да се оцени дали Национален парк Пирин и съответно защитената зона може да поеме нова инфраструктура.
 
Съдът не прие искането на природозащитните организации за питане до Съда на  Европейския съюз (т.нар преюдициално запитване) дали планове за управление на национални паркове и такива техни промени, като одобрените с решението на Министерски съвет подлежат на задължителна екологична оценка.
 
Министерство на околната среда и водите, в качеството си на жалбоподател, освен с юрист-консулт беше представено и от директора на дирекция „Национална служба за защита на природата“ Мирослав Калугеров. В пространно изказване той продължи да защитава възможността за изсичане на старите гори на парка чрез изграждане на ски писти и съоръжения и то без каквато и да е оценка на въздействието на тази тежка намеса върху природата в защитената територия.
 
Калугеров представи превратно една от законовите цели на националните паркове, а именно възможността да се развива туризъм, като пропусна да отбележи изричното подчертаване в закона, че това се прави само ако тази цел не противоречи на останалите цели, а именно – поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа и опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите.
 
Въпреки демографската криза и намаляващо население в България като цяло и около парка в частност, Калугеров се опита да представи нуждата от нови водохващания за прилежащите населени места на Национален парк Пирин, без да се позовава на документи или научни изследвания.
 
Забележителна беше и тезата му, че щом вече има изградена ски зона в национален парк, значи тя априори не противоречи на Закона за защитените територии. Директорът пропусна да отбележи изключително ясните тези на законодателя през 2000 г. при приемането на закона за защитените територии, допълнително уточнени при поправката му през 2002 г. А именно – ремонт на съществуващи спортни съоръжения е допустим, но изграждане на нови – не е.  По този въпрос тричленният състав на ВАС, който отмени решението на Министерски съвет е извършил задълбочен анализ и решението му е правилно.
 
За коалицията „За да остане природа в България“ е недопустимо представители на Министерство на околната среда и водите да се държат като адвокати на частна фирма, а служители на министерствата на икономиката, регионалното развитие и туризма да се опитват да заобиколят
закона и да прокарват тези, които не защитават природата, а дават възможност за увреждането й.
 
Съдът даде 10-дневен срок на страните по делото за писмени бележки, след което ще се произнесе, като законовият срок за това е един месец. Често на практика това става след по-дълъг срок, който може да се окаже и повече от два месеца.
 
Природозащитниците смятат, че ще спечелят предвид огромната и съкрушаваща съдебна практика на Съда на Европейския съюз, която беше приложена от тях в делото. Стига, разбира се, съдът да разглежда единствено правните аргументи в каузата за опазването на Пирин.
 
Предвид практиката ключови решения за Пирин да се приемат от властите между коледните и новогодишните празници (както с решението на правителството,  взето на 28 декември 2017 г.), коалицията „За да остане природа в България“ свиква митинг в София на 28 декември 2018 г. под надслов „Ще празнуваме ли за Пирин?“.