Но това не означава, че не ги боли: „Влечугите, земноводните и рибите имат нужната невроанатомия, за да изпитват болка, пише в книгата „Контрол на болката във ветеринарната практика“.
Влечугите избягват болезнени стимули, а болкоуспокояващите лекарства намаляват тази реакция – и двете са знак, че те изпитват болка.
В природата животните, които служат като плячка, избягват да показват, че изпитват болка, за да не бъдат нарочени като лесна мишена за хищниците – обяснява Браун.
Бекоф казва, че същото важи и за хищниците, например вълците – ако покажат болка или слабост, те стават уязвими пред себеподобните си.
Птиците имат рецептори за болка, казва Бекоф, и изпитват болка също като бозайниците. В изследване от 2000 г. куцащите пилета избирали храна, съдържаща болкоуспокояващи тогава, когато са имали възможност да избират с какво да се хранят.
Независимо от животинския вид, ветеринарите лекуват пациентите си по начин „който взема предвид факт, че може да бъде болезнено“ - отбелязва Браун.
Това включва галапагоските костнурки, живеещи в плен, които понякога се нараняват по време на секс.
Ако мъжката падне от женската след чифтосване – обяснява тя, гигантите могат да счупят черупката или дори крака си. Това със сигурност боли. Но може би си струва.
Източник: National Geographic
