Един средностатистически вид бозайник съществува около милион години. Homo sapiens обаче се е развил едва преди 100 хил. Това означава, че все още ни очаква дълъг път. Нова инфографика показва как сме стигнали дотук и къде ще отидем за в бъдеще, пише io9.
Макар и някои футуристи да твърдят, че бъдещето се ускорява, съществуват доста доказателства, които показват, че всъщност то се движи по-бавно, отколкото си мислим. Само защото микрочиповете се подобряват светкавично не значи, че и при другите типове научни иновации е така. Стотици години наред авторите на научна фантастика предсказваха, че генетично подобрените човешки същества са буквално зад ъгъла. Въпреки това все още не можем да разберем как нашите геноми работят, камо ли протеомите, транскриптомите и микробиомите.
В началото на 90-те на миналия век компютърният учен и автор на фантастика Върнър Виндж заяви, че до 1 десетилетие ще се появи изкуствен интелект, който ще промени света. Сега – близо 20 години по-късно, все още очакваме настъпването на сингуларността.
Това обаче не е нещо непременно лошо. Тепърва ни предстоят още 900 хил. години, за да открием всички тайни на живота.
Приложената инфографика на Стивън Фокс се опитва да начертае скоростта, с която хората биха могли да се развият на базата на нашата еволюционна история. Така например хората за пръв път откриват как да прекосят океаните в тръстикови лодки преди 50 хил. години. Именно тогава стигаме от Азия до Австралия. Въпреки това чак след 1500 г. настъпва възхода на междуконтиненталната търговия и проучвания на нови земи.
Сега нека вземем предвид това и го приложим в контекста на космическите пътешествия. Вероятно днешните ракети са като някогашните тръстикови лодки. Те могат да прекосяват големи дистанции, но не са достатъчно развити, за да достигнат някоя друга цивилизация. Може би ще ни бъдат необходими хиляди години, за да развием технологиите, които ще ни позволят да колонизираме нашата собствена Слънчева система, въпреки че изглежда, че много скоро ще построим Ню Сан Франциско на Марс.
