Костенурките в България – пред прага нa изчезването

От сладководните у нас са разпространени обикновената блатна костенурка и каспийската блатна костенурка. Първата се среща почти в цялата страна до 1000 м надморска височина. Обитава блата, реки и речни устия, микроязовири, рибарници, канали. Каспийската може да видите само в най-южните райони, под 200 м височина. На много места двата вида живеят заедно.

И те си приличат по външен вид и от разстояние лесно могат да бъдат объркани. Но върху шията и краката на обикновената има

множество малки жълти точки и капчици,

които при каспийската са заменени от ясни бледожълти ивици, особено изразени по шията. Карапаксът при първия вид е гладък, а при втория – релефен и оребрен при младите екземпляри. Дължината им в редки случаи надминава 25–28 см.

Сладководните костенурки имат по-разнообразно меню от сухоземните. Храната им включва растителност, насекоми, ракообразни, мекотели и други безгръбначни, рибки, земноводни. Каспийската костенурка предпочита растителната храна и често яде плодове – къпини, черници. Зимата блатните костенурки прекарват на дъното на водни басейни, по-рядко на сушата. В някои находища двата вида обитават разливите на топли термални извори и в затоплената вода са активни целогодишно.

През топлия сезон женската костенурка

избира подходящо място за снасяне на яйца.

Издълбава неголяма дупка в земята и там полага бъдещите си наследници, обвити във варовикова черупка. 2 до 8 кръгли яйца снася сухоземната, между 4 и 8 с по-удължена форма - сладководната.

Костенурките нямат много естествени врагове: понякога сухоземните видове стават жертва на грабливи птици (например скален орел), които ги улавят и ги пускат от голяма височина, за да разбият черупката им.