Ако това е невъзможно, устройте вкъщи удобни скривалища – някой непотребен килер, постлан с одеяло, или закрита кошница например. Това ще даде на любимеца увереността, че има къде да отиде, когато дойде страшното, и като цяло той значително ще се успокои. Специалистите по дресировка могат да предложат и тренировки за модифициране на поведението – те предлагат на животното малки приятни стимули всеки път, когато наближи голямата заплаха.
Постепенно то се научава – подобно на кучето на Павлов –
да свързва стреса с нещо приятно и страховете му отшумяват. Важно е обаче модифицирането да се извършва от добър специалист, защото иначе може повече да навреди, отколкото да помогне на любимеца ви.
Особено ценно е да се научим да разбираме езика на животните. За това не е нужна вълшебна люспа от златната рибка – необходимо е просто да изострим вниманието си към „думите”, с които се обръщат към нас – лай, мяукане, писукане, махане с опашка – и постепенно, с опити и грешки, да схванем какво се иска от нас.
Кучетата например имат няколко типа лай. Първият е от скука – той е много дразнещ и обикновено се решава просто като предложим някакво забавление на животното – игра или разходка. Лаят от страх е остър и пронизителен, понякога примесен със скимтене. Решението е социализиране – колкото по-добре познава песът вашия пощаджия, приятелите ви, кучетата от квартала, толкова по-уверено и смело ще се чувства. Най-лошото, което можете да направите в случая, е да наказвате псето за вокалните му изпълнения – това ще задълбочи проблема и ще го отдалечи от вас. Бъдете търпеливи. Всеки специалист по тренировка на кучета ще ви каже, че
наказанието за лай няма да отучи животното да лае –
то ще спре само временно. Вместо само да наказвате, предложете награда за добро поведение – така любимецът сам ще предпочете да бъде послушен.
Умолителният лай е най-лесен за разбиране – той е комбиниран с многозначителен поглед в очите и едва ли ще е трудно да отгатнете дали желанието на приятеля ви е за храна, внимание или разходка. Но внимавайте – понякога този лай може да означава здравословен проблем, за който непременно трябва да се обърнете към специалист ветеринар.
И в други случаи поведението на животното може да е знак, че нещо липсва за здравето му. Много домашни котки например имат неприятния навик да изгризват и унищожават саксийните растения. Това не е просто от лошотия – въпреки че са хищници,
котките имат нужда и от умерено количество зеленина за организма си.
В природата те пасат определени треви или си набавят важните компоненти от стомаха на плячката си. Това, което можем да направим ние, е да включим зеленчуци в менюто им, а за да удовлетворим инстинкта им да пасат – да осигурим специална саксия с котешка трева, каквато вече се намира в зоомагазините и у нас. Тя подобрява храносмилането и улеснява изхвърлянето на събраните в стомаха косми, които котката поглъща, когато се чисти. Освен това съставките й засилват усвояването на белтъчините и въглехидратите от храната на животното.
Вместо да се боим, че прекалено разглезваме любимеца си и му обръщаме неподобаващо на вида му внимание – у нас е почти срамно за животните да се полагат особени грижи и „виновниците” често се обвиняват, кой знае защо, в човеконенавистничество и асоциалност – нека дадем на животното, което сме приели в дома си, вниманието и уважението, което отделяме за всеки друг. Защото, вярно, котката днес е „досадничето” на дома, но нали сме хора – и товарим тази дума с толкова много положителни значения – защо да не се държим с животните човешки? Тогава, може би и дай боже, ще научим от безсловесния си приятел нещичко и за общуването с представителите на собствения ни вид.
Автор: Елена Панова
