В света на насекомите: Ето как ловуват паяците

В нашето съзнание думите „паяк” и „паяжина” са неразделни. И наистина, за повечето паяци ловът е направо немислим без ловна мрежа. Но далеч не всички използват за лов копринена нишка. Със стандартния набор – осем крака, чифт челюсти, паяжини и отровни жлези – паяците милиони години са усъвършенствали ловните си способи.

Ярките цветчета на горските и полските растения за човека са прекрасно зрелище. Но според крабовидните паяци те са подходящо жилище и в същото време ловно стопанство. Седейки върху цветчето, те не могат предварително да отгатнат от коя страна ще се появи плячката. Затова са открили начин да се справят – еднакво добре се движат напред и назад, наляво и надясно. Ето, върху цветчето каца безгрижна муха. Скок! Тя е уловена и парализирана с отровно ухапване.

По неписан ловен закон плячката не бива да забележи ловеца, преди тя да бъде открита от него. Поради това паяците обикновено се крият в цветовете на растенията. Но дори и открито седящите крабовидни паяци трудно могат да бъдат забелязани: окраската им е прекрасна маскировка. Някои от тях, например широко разпространените в Европа и Северна Америка мезумени,

дори променят цвета си

в зависимост от фона, на който се намират. Други пък по своята форма и сиво-бяла окраска са почти неразличими от капките птичи екскременти. Външното сходство се допълва от съответния „аромат”. Мухите обикновено нямат „воля” да устоят на такова изкушение.

Крабовидните паяци са късогледи: муха например те могат да разгледат само от разстояние три сантиметра, и то вероятно в общи черти.


Крабовиден паяк. Снимка: Lerner Vadim / Shutterstock

А паяците скачачи, ловуващи по дърветата, изобщо нямат нужда от очила: техните осем очи обезпечават широк поглед към света. Цялата тази система действа като оптична локационна станция. Ето, задните очи са засекли на разстояние 20-25 см някакво движение. Скачачът мигновено се обръща и неидентифицираният летящ обект попада в полезрението на главните – предните – очи. Специални мускули ги обръщат по посока на движещия се обект. От осем сантиметра паякът го оглежда с всички подробности, в обем и дори в цвят. Общо взето, анализира го дали става за ядене.

Разстоянието намалява двойно и ловецът се приготвя за скок. Сами разбирате, при такива очи пропуските са почти изключени.


Скачащ паяк. Снимка: SARIN KUNTHONG / Shutterstock

Скокът на този паяк е достоен за възхищение -

някои изминават във въздуха разстояние, което десетократно превишава дължината на тялото им! Разбира се, при приземяването са възможни изненади. Поради това скачачът, подобно на цирков акробат, влачи след себе си застраховаща нишка и заедно с жертвата увисва на нея.

А ето и паяците вълци. Тях, както и скачачите, ги хранят краката. Повечето нямат постоянен дом – водят странстващ начин на живот, хранейки се със случайна плячка. За тях не са страшни превратностите на съдбата:

някои могат да преживеят без храна 200-270 дни!


Паяк вълк. Снимка: Cornel Constantin / Shutterstock

За много паяци скитници паяжината е само опаковъчен материал. Те омотават парализираната жертва, пренасят я на скрито място и, окачвайки я на някое листо, я изяждат. Ако трапезата им е прекъсната по някаква причина и паякът е принуден да изчезне, след това съвсем не му е трудно да открие висящата плячка и да довърши своя обяд или вечеря.

Външността на паяците вълци прави страховито впечатление, особено ако се разглеждат под лупа: многокраки и многооки, покрити с многобройни здрави шипове, въоръжени с огромни кукообразни челюсти – оръжие за нападение и убийство.

По-голямата част от тези паяци водят наземен начин на живот и поради това са оцветени главно в кафяви, сиви или червеникави тонове. Тази маскировка им позволява да се скриват от многобройните си врагове. Освен окраската паяците вълци имат още един ефективен способ за защита от нападения - те са способни да се преструват на мъртви.

За успешния лов на паяците вълци съвсем не е задължително да имат твърда почва под себе си. Например, широко разкрачвайки се,

по водната повърхност бяга ловецът Dolomedes fimbriatus.

Съблазнен от попова лъжичка или новоизлюпена рибка, той може и да се гмурне, държейки се за някое растение.


Dolomedes fimbriatus. Снимка: shaftinaction / Shutterstock