Мец е град на три хиляди години. Бил е голям Келтски център през желязната епоха, след това става много важно търговско и политическо средище по време (на) и след войните на Цезар с Галите, а след тях става столица на кралството Австразия на Меровингите и на следващата ги династия на Каролингите.
В Мец се е зародило Грегорианското песнопение, което се практикува и до днес в Католическата Църква. В допълнение, днес грегорианската музика се ползва за медитиране, а понякога за фон на събирания, които изискват спокойна обстановка. Можете да чуете пример за този вид музика тук.
Мец изглежда като дете от смесен брак – толкова френски и толкова немски едновременно. Това е столицата на Лотарингия (Лорейн, Лорен)- някога кралство, а сега район на Франция. Елзас и Лотарингия са проблематична зона в отношенията между Германия и Франция от векове. Мец е разположен на ключово място по отношение на пътищата – важен в търговско и военно отношение факт през всяка епоха, но особено през средните векове. Днес има и алтернативи в транспорта – влакове, самолети, но това не винаги е било така. Градът е бил самостоятелен и силен, бил е една от малкото самопровъзгласили се републики в Европа. И днес се забелязва влиянието едновременно на френската и на немската култура, включително специфичния език/акцент, който говорят хората тук.
Мец е дал своя принос за цивилизацията и чрез храните, произлезли от тук, между които киш Лорен, знаковите френски сладки маделини, пастет Лорен, сливи Мирабела, вино и коняк.
Имахме възможността да минем през Мец за два дни в късната есен на миналата година. Посещението ни не беше специфично туристическо, но обстановката ни предразположи и подтикна да видим поне основните забележителности на града.
Мецката Катедрала „Свети Стефан“е построена между 1220г. и 1552г., когато е и осветена. Катедралата е висока 42м, което я прави една от най-високите готически постройки в Европа и третата по височина църква във Франция. Изградена е като събирателна сграда на две по-малки църкви, с цел да бъде главната епископална катедрала на Лотарингия. Най-високата кула на сградата е 91м. и е интересна със закачената 11 килограмова камбана. Когато е извисена за пръв път през 1605г., камбаната е била ползвана, за да известява на жителите за потенциални врагове, които наближават към Мец. С годините камбаната е променила фунциите си и по време на френската окупация 1552-1790 камбаната е биела всяка вечер в 6.00 ч., за да пожелае „лека нощ на краля на Франция и семейството му“. Камбаната е била за последно през 1918г., когато французите си върнали Мец обратно от Прусия.
Всичко в стария центърът на Мец, включително катедралата, е изградено от един много особен камък-Pierre de Jaumont (камъкът на Jaumont). Това е 175 милиона годишен оолитов варовик от периода Горна юра (времето на динозаврите), който се вади в камноломните на близката планина Malancourt-la-Montagne. Името Jaumont е съкращение от Jaumont-Montagne, което означава Жълтата планина. Камъкът е наричан с любов „слънчев камък“, защото придава топлина на сградите, особено в сивите зимни дни. Жълтият цвят се дължи на железната ръжда, която се е образувала и задържала във варовика.
Всяка фигура по външните стени на катедралата е изящно изработена. Може да се разглежда с часове. Вижда се колко труд и средства са вложени.
Точно до главния вход се бяха изправили две чудесно облечени мощни румънски ромки, които просеха, очевидно не от нужда, а защото това им е професията. Изглеждаха по-скоро заплашително, отколкото за съжаление. Много неприятно и неуместно, но и никой не ги изгони.
Най- забележителното е, че това е катедралата с най-голяма площ на витражите в света: 6,496 кв.м., което освен всичко друго я прави впечатляващо осветена вътре на естествена дневна светлина. Това справедливо ѝ е спечелило прякора God’s lantern (Божият фенер). Вътре всичко е внушително. Дължината на пътеката, която виждате на снимката, е 123.3м. от стена до стена. Hermman von Münster (1330-1392) е майсторът, който е изработил първия кръгъл стъклопис в дъното.
Стъклописът е с диаметър 11.25м. и е осигурил на майстора си място в криптата на катедралата (под олтара), където почива и днес заедно с други личности, допринесли финансово или чрез изкуството си за изграждането на катедралата.
Свои творби тук са оставили такива големи имена в стъклописа като Thiebault de Lixheim, Valentin Bousch и Jacques Villon .
Специално внимание трябва да се обърне на деветнадесетте витража на Marc Chagall зад олтара, изработени от него в периода 1958-1968г.
