Стоманеноглавата пъстърва, която по принцип живее и расте в Тихия океан, се е адаптирала генетично към сладките води на езерото Мичиган в Северна Америка за период, по-малък от 120 години, установи ново изследване. 120 години са нищожно кратък период от време за еволюцията. Този вид пъстърва е бил нарочно въведен в езерото в последните години на 19 век, за да подпомогне местната рибна индустрия. Нормалния ритъм на живот на рибата, чийто ареал е огромен и се простира от Калифорния до Русия, е да полага яйцата си в сладководните реки и после да мигрира към океана. След това тя се връща отново в реките, за да се размножава. Този ритъм позволява на пъстървата да се храни в океана, където може да порасне по-голяма и да произвежда повече яйца, отколкото ако оставаше в сладките води.
Но сега стоманеноглавата пъстърва е започнала да третира езерото Мичиган като свой сурогатен “океан”. След въвеждането си пъстървата е започнала да се възпроизвежда по естествен път в Големите езера на САЩ и Канада. Нейната адаптация показва, че два от трите региона в хромозомите, които са претърпяли генетична промяна, са ключови за процесите, които поддържат соления и йонен баланс на мембраните в тялото.
