Персийски приказки за персийските котки

Интересно е, че много персийци били не само предмет на разкош, но и наследници на огромни състояния. Едно от първите завещания на своите питомци оставил кардинал Ришельо. Цялото му богатство след неговата смърт трябвало да получат 14-те му котки, а слугите били задължени да се грижат за тях. Но те не пожелали да изпълнят последната воля на своя господар и разделяйки парите помежду си, изпратили дългокосместите милионерки на кладата.

Много по-голям късмет имали питомците на вокалиста на легендарната група „Куин”.

Персийските котки на Фреди Меркюри

получили в наследство от своя прочут стопанин пари, картини и разкошен дом, където трябвало да живеят до края на дните си, заобиколени не само от слуги, но и от нужното количество адвокати, свято пазещи интересите на пухкавите наследници.

Вероятно поради сложната си натура, а така също заради ярката, запомняща се външност персийски котки неведнъж са ставали филмови герои. Може да се открият два типа характерни роли, за които режисьорите канят такива породисти актьори: безжалостно коварен, но глуповат злодей и мъдър красавец. Пример за първия типаж е персиецът Тинкълс от филма „Котки срещу кучета”, който съставил хитроумен заговор за установяване на световно котешко господство! В противоположност на това чудовище котаракът от сагата за Хари Потър въплъщава всичко най-хубаво английско: достойнство, благородство и породистост.

За разлика от кинорежисьорите писателите са рядко единни в трактовката на образа на персийската котка. Удивително, но факт:

авторите на детективски романи

с удоволствие изобразяват персийците като компаньони и дори помощници на главните герои. Защо? Може да се предположи, че фигурката на бавното, като че ли философски настроено животно с великолепно поддържана външност създава приятен противовес на сложната психология и напрежение, царящи в криминалния сюжет.


Снимка: Borja Laria / Shutterstock

И накрая още една приказка: най-правилната окраска на персийската котка е синята или бялата.

Всъщност днес персийците са обагрени в толкова цветове и цветни съчетания, че фаворизирането на определена окраска отдавна е останало в далечните времена на оскъдната палитра, включваща един-два цвята в котешката козина. Действително,

първоначално породата имала само две окраски – синя и бяла.

За последните сто години външният облик на персиеца съществено се изменил, появила се цяла гама от най-различни разцветки – днес те наброяват около четиристотин, но не всички са официално признати.

А знаете ли с какво е започнало всичко? Английската кралица Виктория си взела две сини персийски котки и поставила породата под свое покровителство. Именно английските персийци се явяват предци не само на съвременните персийски котки, но и на много други породи. Неслучайно първото описание на външния вид на идеалния персиец било направено от англичанина Харисън Уейр. Той бил известен актьор, член на Кралското градинарско дружество и голям любител на котките, посветил на изучаването им повече от 50 години.

Впрочем сред последните признати са двуцветната и костенурковата (пъстра) окраска – днес те са едни от най-популярните в света на персийските котки.

Що се отнася до характера

на тази котка, паралелно с нейния външен вид се променяла и същността й. Та нали в процеса на развъждане се подбирали не само най-стандартните и „правилни” животни. Волно или неволно, в селекцията участвали и най-нежните, най-разумните и приятелски настроени котки. В резултат на това персийците станали въплъщение на идеала за домашно животно – „очовечена версия на котка”. Тяхното поведение е най-добре приспособено за съвместен живот с човека. При това благодарение на развития интелект всяко животно съхранява своята индивидуалност и присъщите само на него черти на характера. Персийската котка – това е симбиоза между душата на човека и животното.

Тя обича, преживява,

боледува, защитавайки и пазейки избрания човек на своето котешко, недостъпно за нас енергийно ниво.

Персийската котка едва ли е способна да оживее на свобода. И не само поради това, че самостоятелно не би могла да се справи с грижите за своя разкошен каприз на човека – козината.
На първо място това се обяснява с нейната невероятна потребност да обича, да се намира редом с обекта на своята любов и да бъде любима.

Усъвършенствайки ги съобразно нашите естетически предпочитания, персийските котки с всяко поколение стават все по-близки до човека. По-нежни, по-доверчиви и беззащитни.

Може би в персийските котки са въплътени именно тези чувства, които понякога така не ни достигат на нас... Може би ние търсим защита в тях. И се нуждаем от тях много повече, отколкото те от нас.

Автор: Владимир Йонев