В една гъста, тъмна гора се заселила Есента. Всички Зверове и Птици, които живеели там, я попитали: „Защо се криеш така далече от хората?“
Есента им отвърнала: „През цялото време плача по избледняващата красота на отиващото си Лято. Моите сълзи са така горчиви и студени, че Земята се изпълва с тях и върху нея остават замръзнали локви, над които надвисват тежки облаци. Изчезват цветовете, светът наоколо става сив и унил. Денят на бърза да се събуди, опитва се все по-бързо и бързо да угасне.“
„Не може да оставим Хората без надежда да натрупат Опит!“ – в един глас извикали зверовете и Птиците, - „Всичко на този Свят и в живота на Хората има специално значение.
Пролетта – това е зараждането на живота и детските мечти за бъдещето.
Лятото – време за надежди и желания.
Есента – опитът, който помага да изберат правилното желание.
Зимата – мъдростта, с която леко и просто се заражда нова мечта.“
Есента не намерила как да възрази и се върнала при Хората, издухвайки с порива на вятъра и последните листа от дърветата.
Защото Хората имат нужда да получат Мъдрост, като трупат Опит, запазят Надеждата и вярват в Мечтите!
