През 1899 г. швейцарският ботаник Сантяго Бертони открива растението по време на обиколките си в Източен Парагвай. Той е първият, който описва сладкото листо с подробности в местно ботаническо списание. Растението обаче почти не е изследвано до 1931 г., когато двама френски химици изолират първите компоненти, придаващи сладкия вкус. Първият е наречен стевиозид и е около 300 пъти по-сладък от захарозата. Следващите са ребаудизид, дулкозид и стевиолбиозид, с подслаждаща способност от 100 до 4000 пъти по-висока от тази на захарозата. За улеснение по-късно всички тези сладки субстрати, извлечени от листата на стевията, се наричат стевиозиди.  

Установени са повече от 80 вида

тевия в Северна Америка и над 200 в Южна Америка. Само Stevia rebaudiana обаче съдържа вещество с високи подслаждащи качества. Стевиозидите се намират в цялото растение без корените, като най-концентрирани са в листата. Те съдържат и много други полезни вещества и затова специалистите препоръчват, след като сте ги запарили на чай, да не ги изхвърляте, а да ги хапнете.

В естествената си среда стевията е многогодишно растение, което се размножава чрез семена. В страни с умерен климат като България обаче тя се отглежда като едногодишно растение, като се използват многократно коренищата му. Те се прибират вътре, когато средноденонощните температури паднат под 10–12 градуса. Стопаните ги съхраняват до следващата пролет в навлажнен пясък или дървени стърготини.

През 70-те години на миналия век стевията започва да се отглежда в Япония като заместител на изкуствени подсладители, някои от които се смятат за канцерогенни. През 1971 г. там е произведен първият подсладител от стевия. Оттогава японците я използват в храните, безалкохолните напитки и като подсладител на трапезата вместо захарта. В момента Япония използва този естествен подсладител най-много в целия свят, 

ще го откриете в сосове, питиета, дъвки, саламури и сладки.

 От 1984 г. стевията се култивира и използва и в Китай, като страната вече е станала най-големият износител на стевиозид. Растението се отглежда също в Корея, Тайланд и Малайзия, а се използва в Русия и Израел.

Интересът към стевията се засилва през последните години заради увеличаващото се наднормено тегло на населението и страничните ефекти от изкуствените подсладители, използвани в хранителната промишленост и продавани като заместител на захарта.

Какви са предимствата й?

Първо, това е природен продукт. Доказано е научно, че стевията не повишава нивата на кръвната захар. За разлика от захарта, тя не съдържа калории. Не уврежда зъбите и според проучванията употребата й дори предпазва емайла им. Има данни, че стевиозидите потискат алергични реакции при децата и помагат за преодоляване на зависимостта към алкохол и цигари при възрастните. Освен това подобряват метаболизма и функцията на стомашно-чревния тракт, черния дроб и задстомашната жлеза. Стевията замества без проблеми изкуствените подсладители в диетичните храни, тъй като някои от тях имат нежелани ефекти при предозиране.