Да изследваш този район означава часове каране по наравните, прашни черни пътища, започващи от град, наречен Мекеле. Минавате през планините на Етиопия, за да слезете долу, в тази ниско разположена пустиня.
Не бихте помислили, че някой може да живее тук, но народът Афар нарича това място свой дом. Докато ние се задъхвахме и потим в невероятната жега, местите хора изглежда се чувстваха напълно комфортно. Така работи еволюцията – с времето организмът на хората тук се е адаптирал към жегата и сухотата, поради което те се нуждаят от много по-малко вода и храна, в сравнение с повечето хора.
Когато спряхме за жадувана почивка, през миража към нас се приближи самотна фигура. Тази фигура беше на млад афар, а миражът беше успял да скрие дългата редица от камили зад него, каращи сол към пазара.
Солта е своеобразната валута на афарите. Те добиват сол от обширните солници и я носят до пазара в Мекеле на гърбовете на камили и магарета. Това означава около седмица ходене, понякога само с една питка хляб и бутилка вода.
Веднъж гледах как един човек реже сол от близкото езеро. Той видя, че се мъча в жегата и ми предложи малко хляб и вода. Аз се потях под раницата, пълна с литри вода, а той пътуваше почти без нещо, освен дрехите на гърба си. Приех хляба и допълних бутилката му с част от водата, която носих. Той беше много благодарен за водата, а аз не вярвах как в тези тежки условия човек ми предлага последната си храна и вода.
Афарите живеят просто. Те са номади, живеят в подвижни дървени хижи и гледат малки стада добитък, кози, магарета и камили.
Единствената река в района, Ауаш, е заобиколена от тесен плодороден пояс, който дава живот на афарите и техните стада. Ауаш е една от най-уникалните река, защото тя изобщо не достига морето, течейки през етиопските планини към езерата на Данакилската депресия. В горещината всичката вода се изпарява, оставяйки огромните солници.
Този луноподобен пейзаж е суров, но свързан с невероятни чудеса: от очарователни вулканични пейзажи, до тайната на извънземния живот, и може би, зората на човечеството.
Автор: Вивиан Къминг
Източник: BBC Earth
