Дълго време учените не можеха да измерят пулса на най-голямото животно в океана – синия кит. До днес.
За да проучат способностите на неговото 180-килограмово сърце да изпомпва кръв, изследователите поставят специални сензори върху кит от крайбрежието на Монтерей, Калифорния. Те се задържат на тялото на морския обитател посредством вендузи.
Това обаче не е толкова лесна задача, колкото вероятно си мислите. Дейвид Кейд застава върху построена специално за случая платформа, прикрепена към лодка и използва 6-метров прът от въглеродни влакна, за да закачи четирите вендузи и двата сензора към тялото на животното. Междувременно неговият екип управлява лодката и се опитва да я позиционира на възможно най-добро отстояние от синия кит.
„Беше екипна работа. Не можеш да го направиш сам – казва Кейд, който е съавтор на изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. – Моят колега Джеймс Фалбуш е един от най-добрите шофьори. Заедно сме маркирали много китове по този начин.“
Най-трудната част е сензорите да се поставят точно там, където трябва, така че учените да могат да получат ясни данни за сърцето на кита.
„Междувременно моят колега Ширей взима биопсични проби, а други – снимат – т.е. страшно много неща се случват в рамките на тези 4 секунди, през които китът е на повърхността.“
Всички тези усилия обаче си заслужават. Сензорите записват данни в период от 8.5 часа – от момента, в който китът изплува на повърхността, гмурка се и отплува към откритите морета. Фотоидентификациите и анализите на биопсичните проби показват, че животното е от мъжки пол, на около 15 години и е забелязано за първи път през 2003 г.
Учените установяват, че когато китът се гмурка дълбоко в търсене на плячка, той намаля пулса си до 4-8 удара в минута (като най-ниската отчетена стойност е до 2 удара в минута), за да пести кислород. Т.е. около 33 до 50 процента по-ниско, отколкото учените предполагаха до момента.
Когато китът решава да изплува от дълбините към повърхността, пулсът му се ускорява от 25 до 37 удара в минута. Горната отчетена граница е допустимият максимум за животно с подобни размери (това е и една от причините да не е еволюирал до животно с по-големи размери).
Синият кит е смятан за най-едрото животно, живяло някога на Земята. Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и малкото отплуват към полюсите в студените води, богати на храна.
Новороденият кит достига седем метра, на една година достига до дължина 16 метра, на пет години – до 22 метра, а възрастните индивиди достигат до 30 – 33 метра дължина. Най-дългият е бил 33,58 метра. Периодът на бозаене е около 7 месеца. За това време малкото нараства до към 16 метра дължина и достига около 20 тона тегло. Средно на ден увеличава теглото си с 90 – 100 кг.
Китовете общуват с ултразвук, известен като ехолокация. Използват я, също така, за да си намират храна – излъчват ултразвук, който се отблъсква от плячката и се връща при кита под формата на ехо. Така те намират и поглъщат плячката си.
Източник: IFLScience
