Екип от изследователи от Хумболтовия университет на Берлин прекара няколко седмици в игра на криеница с няколко лабораторни плъхчета. Гризачите са се забавлявали толкова много, че буквално са се кикотели и са подскачали от радост.
В играта са участвали шест възрастни мъжки плъха, които са били обучени да играят на криеница срещу невроучена Аника Стефани Рейнхолд. Изследователите напълнили стая с различни кутии, подходящи за скривалища, и позволили на животинките да привикнат с пространството. Плъхчетата научават, че ако започнат играта в затворена кутия, са търсещите, а ако са в отворена – трябва да се крият. Откритията са публикувани в Science.
С течение на времето плъхчетата ставали все по-добри в частта с криенето. Те разбрали, че непрозрачните кутии са най-добри в това отношение. Дори започнали да проявяват скривалищата на своите двукраки съперници. Докато се учели на самата игра, плъховете били награждавани с гъделичкане и игриво почесване и закачане с ръка.
„Те преследват ръката ни, ние ги гъделичкаме отстрани – все едно си играете с котенца или кученца“, казва Константин Хартман от Хумболтовия университет.
Плъхчетата обаче били мотивирани да играят не само заради тези взаимодействия с изследователите, но и защото в действителност им било забавно. Те подскачали от радост и дори издавали високочестотен „кикот“, което подсказвало, че са в добро настроение. Ако се чудите защо досега не сте чули плъхче да се смее, то трябва да имате предвид, че ви е необходима специална екипировка за тази цел – тези високочестотни звуци са недоловими за човешкото ухо.
Понякога, когато учените открият скривалището им, плъхчетата изскачали от него и отивали да се скрият на друго място – досущ като развълнувани деца, които искат да продължат да играят. Това показва, че животинките в действителност са се забавлявали.
Защо обаче учените решават да проведат подобен експеримент? Те записват нервните сигнали, идващи от префронталната кора на мозъците на плъховете – област, асоциирана с ученето. Така установяват кои точно неврони се активират в конкретната ситуация и съответно научават повече за начините, по които бозайниците усвояват нови умения. Освен това подобни изследвания ни показват колко важна е самата игра. Бъдещи проучвания по темата могат да разгледат как точно липсата ѝ (например при децата) може да се отрази върху мозъка.
Източник: IFLScience
