Творческият човек е особен вид. Към него се отнасят художниците, писателите, актьорите, поетите. Ако някой счетоводител изведнъж си купи бои, платно и палитра, това със сигурност ще предизвика всеобщо снизхождение.
Изглежда, само на децата в нашето общество е позволено да се изразяват творчески, размазвайки боите по белия лист. На децата и на... маймуните. Всъщност и на другите животни: слонове, коне, носорози, свине и дори костенурки!
И главният въпрос, който възниква при вида на животинската живопис, е: това осъзнато творчество ли е? Нима маймуната например разбира какво именно иска да нарисува?
Способността към непродуктивно, свободно творчество и дарбата на цветното зрение до сравнително неотдавна откроявали човека сред милионите видове други живи същества. Но се оказало, че дори примитивните насекоми – пчели, мухи и пеперуди, умеят да различават цветовете в околния свят. Цветен го виждат и костните риби, и костенурките, а пък конете, лемурите и мишките – не. Излиза, че
ако безмълвната, флегматична костенурка бъде обладана от творчески талант
и желание, би могла да създава разноцветни картини? Да, костенурките художници го доказват безапелационно. Какво да говорим за шимпанзетата, свинете и слоновете! Дори от виждащия само в черно-бяло кон се получил напълно състоятелен художник, чиито картини се радват на добри продажби сред ценителите на живописта.
Всъщност животните виждат света такъв, какъвто е – хаотичен, безсимволен, лишен от всякакви табута. Така че има ли изобщо разлика между човека и животните? Навярно има, но тя се състои в нещо друго, а не в така нареченото творческо дарование.
В действителност животните са не по-малко талантливи, отколкото сме ние. Просто на много от тях не са им попадали в лапите четка и бои и затова не са успели да докажат обратното.
Дебелокожа живопис
Допреди няколко години мнозина предполагали, че слонът никога няма да може да стане художник. Но слонът Пая, трудил се някога в тайландския дърводобив, толкова умело борави с четката, че създава не само забележителни картини, но и собствени автопортрети. 26-годишната Виктория Кхунапрамот, дипломирана випускничка от Единбургския университет, открила този талант по време на едно свое посещение в природозащитния център в Маеса, Северен Тайланд. И макар скептиците да твърдят, че слоновете рисуват благодарение на помощта на хората, тя настоява, че всеки щрих принадлежи на слона и единственото участие на човека в този процес е слагането на четката в хобота на животното.
Ако по света различни видове животни от десетилетия се изявяват като даровити художници, то у нас първите плахи опити в зооизкуството датират от май 2007 г., когато в Националния музей „Земята и хората” в София е представена първата по рода си изложба на охлювна живопис. В продължение на две седмици двадесет черупчести създават десетина художествени платна, плод на колективния творчески гений на пълзящите твари. Умело боравейки с детски акварелни бои и естествена слуз, охлювите успяват да предизвикат интереса на публиката с умението си да композират впечатляващи абстрактни сюжети.
По време на подготовката на изложбата се оказало, че някои охлюви не желаят да „творят” и благополучно дремят върху белия лист – наложило се те да бъдат върнати у дома, т.е. в парка. Други с безумно упорство изгризвали картона, унищожавайки труда на цялата творческа бригада. Те също били върнати сред природата, тъй като любовта на пълзящите художници към хартията се оказала нелечима и макар да не им създава проблеми, може да убие ентусиазма и на най-търпеливите организатори на изложби.
Все пак намерили се и такива охлюви, които с удоволствие пълзели по бялото платно, сякаш танцувайки валс в забавено темпо, понякога излизайки извън границите на листа и връщайки се отново. А пък в края на творческия процес ги очаквала награда – охлювите много обичат да се къпят. Топлата баня била достойна награда за труда им. Историята мълчи дали уникалните творби на слузестите художници са намерили подобаващо място в нечия колекция и срещу каква цена.
Снимка: Shutterstock
