11 капана, които пречат на духовното израстване

"Независимо каква е практиката или учението, егото обича да чака своя час и да си присвои духовността, за да оцелее и победи."

Чогям Трунгпа „Пробив през духовния материализъм“

"Духовното израстване е процесът на пробуждане към истинската ви природа, осъзнавайки вашата цел и потенциал. Докато растете духовно, изпитвате разширяване на съзнанието и прозрението, известно още като състояние на висше съзнание. Цялото духовно развитие има една цел: да ви помогне да осъзнаете вашата Душа, Висш Аз или Атман. Когато можете да се свържете със своята Душа, ще изпитате онова, което се разбира като просветление, "блаженство", "Единство" или "мокша".

Това не е път за това как да станете някой си. Става въпрос да не станем това, което не сме."

Адяшанти, "Краят на вашия свят"

Проблемът при духовно пътешествие се състои в това, че често изобилства от различни видове капани. Тези капани не са физически, те са ментални и са сили, възпрепятстващи пробуждането. Понеже обработваме жизнения си опит най-вече с ума, ние сме склонни да оценяваме духовността, също помощта на ума. Проблемът е, че за духовността, умът е прекалено ограничен инструмент. Щом духовността е уловена в мислите, престава да съществува истинската й същност и се превръща в ограничаващо убеждение или догма. С други думи, духовността губи живата си, вечно променяща се същност, когато е отделена и заключена в ума.

Помислете над следния въпрос: изпитвали ли сте някога огромно благоговение и удивление, от присъствието на нещо прекрасно и очарователно, като, например, изгрева? Започвате да го фотографирате или го описвате в текст, и в този момент, преставате да усещате изгрева, не присъствате в процеса. Вместо това, го прекарвате през мислите си, както през обектива на фотоапарата или раздробявате прекрасният природен процес, на отделни детайли, в вид на думи. Същото може да се каже и за духовността. Колкото повече използваме ума, за да стигнем до душата си, толкова повече се отдалечаваме от нея. Но щом се избавим от мислите и си позволим да усещаме, отново се чувстваме вкъщи. Помислете за по това по следния начин: стремите се да достигнете слънцето на хоризонта, движите се към него, но не го достигате, защото е илюзия. Но когато спрете и усетите слънцето, сияещо върху вашата кожа, започвате да се наслаждавате и повече нямате нужда да го преследвате. Като съсредоточени върху мислите същества, ни е трудно да ги осъзнаваме, защото, още от ранно детство сме учени да се отъждествяваме с тях. Но щом започнем да наблюдаваме мислите, и как саботират щастието ни, изживяваме истинско духовно израстване.

По-долу са изброени 11-те най-разпространени капани, в които попадаме, напредвайки по духовния път. Взаимодействието с такива подводни камъни, може да доведе до силни страдания и съпротива.

Опитайте да разпознаете някои от тях в себе си.

1. Капанът увлечение по духовността

Увличането по духовността е следствие на подсъзнателното желание за избягване, потискане или непризнаване на определени емоции или стресови жизнени ситуации. Към обичайният тип на духовно залитане са:

- замразяване на емоции чрез „одухотворено“ потискане и избягване;

- неуравновесено обсебване и привързаност към позитивното (например, към позитивни мисли) и слагане на пасивно-агресивна „красива“ маска;

- изтощителни разсъждения за негатива или сенчестата страна на човешката личност;

- гняв-фобия; слаби лични граници;

- сляпо или прекалено състрадание (във вреда на себе си и другите);

- насилствено „убиване“ на егото и оценяването му като лошо или зло;

- преувеличено дистанциране;

- затъване в теоретичната духовност и догматичните убеждения относно „истината“;

- отказ от отговорност,

- предаването й на друго висше същество (например, на духовния наставник, на ангел);

- илюзия за постигане на по-високо битие от другите;

- използване на духовни практики, за спасяване от неприятни емоции: например, медитация за заглушаване на емоциите, а не тяхното преобразуване.

2. Капанът превъзходство

Проявява се при тенденция „да се гледа от високо“ на другите, които не са „съзнателно развити“ или „пробудени“. Капанът на превъзходството е желание, да си „най-добрия“, в сравнение с другите, които не са „духовни“. В крайния случай, този капан се проявява като тенденция, да напада „спящите“,“слепите“ или „овцете“ на обществото. Такава реакция се среща често в току пробудените, в началото на духовното израстване. Не бива да забравяме, че всеки прави всичко възможно на нивото на своето съзнание. Когато настане момента, всеки се пробужда.

3. Капанът насилствено пробуждане на другите

Щом осъзнаем действието на „матрицата“, често ни се иска отчаяно, обкръжаващите също да се пробудят. Виждаме, колко болка предизвикват заблужденията на другите и се появява силно желание, да им „покажем истината“. Но в повечето случаи, насилственото пробуждане на хората се проваля. При всичките ни добри намерения, желанието ни да „спасим“ някого, предизвиква отрицателна реакция, гняв и в тях, и в нас. И колкото са по-напразни усилията ни, толкова по-отчуждени и разстроени ставаме. В края на краища, равносметката е, че такива опити са вредни за всички. Този капан поражда много гняв и недоразумения, което предизвиква още по-голямо засилване на егото, саботирайки духовното ни израстване. Дайте възможност на хората да се пробудят, когато са готови.

4. Капанът желанието да помагаме на другите

Този капан е преплетен тясно с предния, с тази разлика, че е ориентиран към препоръки към другите. Няма нищо лошо в помощта на другите, ако уважавате границите им. Но понякога, разширяването на духовната перспектива, създава самочувствието на „по-знаещ“ от тези, които живеят в илюзиите. Когато натрапвате мнението си, може да се стигне до катастрофални последици (гняв, разстройства, разрушения и т.н.). Желанието да се помогне, може да бъде показателно като лична необходимост от помощ. Под маската „духовен“ и състрадателен, помощта за другите може да бъде само друга форма на отдалечаване от духовността.

5. Капанът желание за световна революция

Щом се пробудим и осъзнаем лъжите и корупцията, съществуващи в сегашната социална структура, мнозина искат екстремно и отчаяно да променят обществото. Попадаме в капана на идеята, че свобода, честност и справедливост, може да се постигнат чрез промяна на външната система. Като следствие, създаваме манталитета „ние срещу тях“ и „разделяй и властвай“, които са типично дуално противопоставяне – подкрепа на съществуващата система. Не разбираме, че още повече укрепваме системата, която съществува за сметка на гнева и хаоса. Вместо да приемем, че всички истински промени са следствие на вътрешна еволюция, се стремим към външни разрушения, които предизвикват само временни промени.