Освобождавам се от нуждата да обвинявам някого.
Включително и себе си.
Приемам, че нещата просто се случват и животът е такъв, какъвто е.
Тези мисли вероятно са минавали през главата на всеки. Само че колко лесно е да се приложат на практика?
Всъщност е ужасно трудно.
Когато сме ядосани или неудовлетворени от нещо случило се, можем да се успокояваме винаги с това, че някой друг ни е виновен. Психолозите обаче твърдят, че това ни натоварва с допълнителна негативна енергия и е възможно да ни накара да изпитаме още по-голяма неудовлетвореност и болезнено чувство на непълноценност. Освен частта с развалените взаимоотношения с човека, когото сме набедили за виновник на собствените ни несполуки.
Затова, колкото и да не вярвате в мантрите, не подценявайте силата на думите – повтаряйте си, че трябва да освободите ума и съзнанието си, прощавате чуждите грешки, прощавате и своите. Приемате живота такъв, какъвто е. полагате усилия, за да промените онова, което можете. Примирявате се с това, което не можете да промените. Давате най-доброто от себе си, за да се справите. Щастието и нещастието са неизбежни. Справяте се страхотно!
Цветелина Велчева
