Замислете се само колко пъти егото ви е пречило да бъдете щастливи.
От чисто желание да е наша последната дума, от вманиачаване по надмощие в спора, пренебрегваме дори усещането си за щастие и удовлетворение.
Всъщност потискаме истинските си желания и шанса си за хармонично свързване с другите, когато робуваме на егото си.
Хората, които не могат да направят компромис, не могат да бъдат щастливи. Те искат на всяка цена да са прави и на всяка цена да контролират всичко. Само че нито животът, нито хората могат са предвидими. В момента, в който се примирим с това, ще освободим съзнанието и сърцето си.
Когато умре егото, душата се пробужда, защото се освобождава от бремето на нуждата да сме прави и да владеем положението.
Не става дума да правим компромиси с принципите си и чувството си за справедливост, но трябва да знаем кога е по-важно да запазим приятелства, семейство, връзка, дори себе си.
Никой не може да отговори напълно на очакванията ни и да бъде точно като нас. Важното е да разпознаете истинските хора в живота си и да сте готови да ги задържите до себе си.
