По правило здравото его ни позволява да сме уравновесени и автентични. Чувствителното, нездраво, очукано, слабо или наранено его може да е доста стресиращо както за самия човек, така и за заобикалящите го. Когато представата ни за себе си е сбъркана, повечето от нас стават неуверени и се поддават на чувства, мисли и модели на поведение, които всъщност не са им присъщи. Други пък потъват в самосъжаление. Мнозина успяват по-лесно да долавят проблемите с егото на другите, отколкото със своето. Когато например даден човек е надменен, смята се за нещо повече и постоянно се стреми към признание, по принцип веднага ни прави впечатление. Но че понякога другите ни виждат по същия начин – и то не без основание – през ум не ни минава. И колкото по-смачкано е егото ни, толкова по-малко го осъзнаваме. Но какво можем да направим, за да укрепим егото си? Да разрешим проблема от корен, а не само да замаскираме симптомите? Какво отличава човека със силно и здраво его? Разбира се, от една страна играят роля личните му преживявания и степента на зрялост. Житейският ни опит и начинът, по който преработваме нещата, до голяма степен формират същността ни. Нараненото его не може да се излекува за една нощ. Но върху егото влияе и нагласата ни. В края на краища представата ни за себе си не е откъсната от нашия светоглед, а напротив – двете са тясно свързани.  

Ето какви 5 истини са осъзнали повечето хора с реална самооценка:

1. Светът не се върти около тях

По правило хората със здраво его са пропити от съзнанието, че светът не се върти около тях. Че в действителност много от онова, от което се чувстват засегнати, няма нищо общо с тях. По тази причина те например не отдават голямо значение какво мислят другите за тях и не отнасят към себе си принципни изказвания. Освен това разбират, че понякога е необходимо да жертват личното си щастие и благополучие за общото благо.

2. Няма причина да се чувстват обидени

Когато ги игнорират, някои хора се чувстват така, все едно са ги настъпили по мазола. Други се обиждат, ако някой е нелюбезен с тях, а трети дори се изживяват като жертви, когато внезапно завали дъжд, докато са навън. Напротив, на хората със здраво его подобни емоции са чужди. Те са разбрали, че никой никому не желае злото. Наистина, понякога всички ставаме жертва: жертва на оскърбление, на несправедливо отношение, на непочтена постъпка, на съдбата. Но в повечето случаи причината не е нечия злонамереност, а просто лош късмет.  Малшанс, че някой си е излял скапаното настроение върху нас. Малшанс, че сме попаднали на човек, чийто личностен тип го тласка към асоциално поведение. Малшанс, че е застигнало точно нас. Но нужно ли е да се обиждаме заради това? В края на краищата лошият късмет не е насочен към някого персонално.

3. Не е необходимо винаги да печелят

Хората със здраво его не се нуждаят от победи или триумфи, за да се чувстват добре. Те знаят, че провалите са неразделна част от живота и че все някога ще дойде и техният ред да загубят. Затова понасят спокойно пораженията, без да се оправдават или да им се зловиди чуждата победа.

4. Не е нужно винаги да са прави

Никой не може да знае всичко. По-точно никой не може да знае особено много. Всички гледаме на големия свят през съвсем малък прозорец, като обхващаме нищожен отрязък от него. Хората със здраво его са разбрали и приели, че не са безгрешни, че знанията им се простират до определени граници и че винаги е възможно да сбъркат, дори когато вярват, че имат право.

5. Струват точно толкова, колкото и останалите

Някои хора си мислят, че превъзхождат останалите, а други – тъкмо обратното. Хората със здраво его по принцип се чувстват равнопоставени с околните. В нашето общество понякога сме склонни да превъзнасяме излишно властта, богатството, славата или специалните дарби. Противопоставяме академици на не-академици, ръководни кадри на неръководни и т.н. Но тези йерархии отговарят на собствените ни представи и убеждения и в никакъв случай не са абсолютни, необходими или правилни. Всички хора заслужават еднакво уважение, независимо дали са професори или хамали. Всеки човек има някакъв особен талант, който в определени аспекти го откроява от другите – пък било то единствено в неговия ум. В този смисъл всеки може да си въобрази, че превъзхожда останалите и би бил също толкова прав или неправ, колкото всички други. По принцип хората със здраво его нямат нужда от подобна илюзия. Те се задоволяват да бъдат равностойна част от цялото. Уникални и специални, но не и по-добри или по-важни от другите.