Хората могат да измислят цяла реч, за да оправдаят себе си, вместо да кажат: „Извинявай! Не бях прав!“
Интересна е човешката природа. Като че ли е инстинкт да защитиш себе си дори когато ти самият разбираш, че имаш вина.
Изкуството да се извиниш и да сведеш глава, е велико.
Да признаеш грешката си, да потърсиш прошка, да посочиш вината си, да оцениш достойнствата на другия, да се зарадваш на чуждия успех – това са съвременните суперсили, които все по-рядко се срещат.
Дори когато се извиним, сякаш не го мислим наистина. Психолозите казват, че извинението обикновено е придружено от някаква цена, която заплаща провинилия се, и не става дума за материална. Въпросът е защо се извиняваме – по принуда или по осъзнатост? Защото го очакват от нас или защото се чувстваме зле? Още в първите години от своя живот човек би трябвало да е разбрал какво означава вина и какво означава извинение.
Важно е да си отговорим на тези въпроси, защото тези ценности ще възпитаме и децата си.
Човек не бива да се извинява, когато смята, че правото е на негова страна. Тук въпросът е по-скоро доколко сме склонни да преценим обективно ЧИЕ право е. И дали е по-важно да сме прави, отколкото да запазим честта на другия или приятелството си с някого?
Научете децата си, че почти всичко може да бъде поправено. Важното е да бъдем честни един с друг, да проявяваме уважение, да се извиняваме, когато сгрешим, да взимаме поука от грешките си, да ставаме всеки ден по-добри.
