Човек може да позволи да му лепнат етикет на празноглавец, грубиян, агресор и невежа, но не и на предател. Няма нищо по-лошо от предателството. То е низко, подло и неприемливо, но по някаква причина се допуска от другите спрямо нас. Защо? Защо ние сме предадени, а предателите не го приемат?
Те казват, че са действали в съответствие с убежденията и чувствата си, че не дължат никому и нищо, а вие според тях сте постъпили лошо и съответно сте получили това, което заслужавате. Само че вие сте получили всичко (гняв, отчуждение, урок и т.н.), но не и предателство. Човечеството има "вето" по темата за предателството.
Всеки знае, че е лошо да бъдеш известен като предател, затова подсъзнанието блокира мислите веднага, дори за вътрешен монолог, да не говорим за признаване на предателството на глас. Никой никога няма да се разпознае съзнателно като предател и няма да се представи в такава роля в нечии очи. Всички ние намираме оправдания за подобни действия. И това е съвсем разбираемо от позицията на личното Его.
Под предателство се крие изневяра към някого или неизпълнение на дълга към някого. По принцип всяка негативна ситуация може да се впише в това определение: в любовните отношения, в семейството, в колектива, в групи по интереси дори в религията или политиката.
Обикновено човек, който иска да напусне една връзка, веднага бива обявен за предател. Въпреки че в действителност той просто вече е постигнал целите си в тази връзка и е решил да я напусне.
А тези, които виждат пред себе си предател, просто не могат да приемат, че човекът е поставил интересите си над вашите желания. Това е везна и на едната скала са личните потребности, а на другата - тези на "предателя".
На хората е присъщо да унищожават склонността си към предателство. За да направят това, те правят всичко, дори това, което не им носи радост и дори им носи болка, само и само да не бъде смятан в обществото за предател, за егоист. И какво излиза от това? Човек принизява своето его.
Всъщност човек може да предаде само себе си, своите интереси, желания, намерения, своето его. Именно предателството на своето его предизвиква вътрешен конфликт, и човек се самоблокира дори и за самообсъждане. Винаги е по-лесно и по-безопасно да се назначи друг човек за предател, да се хвърли върху него цялата вина, отколкото да признае в предателство самия себе си.
Предателството на своето его се заглушава с всички средства. Често за това са нужни други хора и дейности, които да дадат на другите хора причина за възхищение, дори и формално. Възхищението може да бъде получено в групата по интереси, на работата, в различни фен клубове, във всякакви групи и общности, където има повече от двама участници.
В романтичните отношения картината е сходна. Водещ партньор в отношенията е този, които по-малко е предал егото си, този, който е повече фокусиран върху собствените си интереси и желания. Воденият партньор, у който е подтиснато егото – е човек, годен единствено да изпълнява своите функционални задължения. Тоест годен е да бъде добър съпруг, съпруга. И толкова дълго докато успява да изпълнява своята функционалност на необходимото ниво. Не получавайки нищо за своите усилия. А получава „по врата“, когато изведнъж реши да се старае по-малко.
И е очевидно, че такъв партньор го считат за изпълнител на задължения, а не за личност. В края на краищата, той сам позволява така да се държат така с него, затова и отношението към него е такова.
Подобни ситуации се случват и в приятелството, когато дружат с лице с потиснато егото, използвайки го като безплатна работна сила, т.е. като човек, който играе ролята на жертва.
И най-лошото нещо, което можете да правите, е да използвате своите сили и енергия за да се превърнете в човек, който е „най-най“ в групата или връзката. Най-умният, най-достойният, най-красивият, вярвайки, че това автоматично ще доведе до възхищение. Повечето се опитват да работят по-усилено, по-добре да готвят, повече фитнес – всичко това не води автоматично до желанието на другите да се групират около този човек, ако егото му продължава да бъде подтиснато.
От детството ни внушават, че за тези, които са „най-най“, са отворени всички пътища на света. Че ги чакат с отворени обятия в която и да е група, в която и да е организация. И хората се стараят в всички сили, но това никак не им помага.
Тъй като при запознанство възниква симпатия на ниво Его, а за липсата на „желаната функционалност“ често си затварят очите. Е, тя не знае да готви, но е умна и интересна.
Що се отнася до приемането на работа, кандидатът, харесан на ниво его, често има по-голям шанс за работа, дори и ако няма опит и знания.
Тогава защо не можем завинаги да включим своето его, да живеем в мир и не се притесняваме?
Това се затруднява от факта, че вече сме предали своето его. И ако сме правили това не веднъж, то от подсъзнателния страх, че другите ще узнаят за това и веднага ще заклеймят нашето предателство, ние се държим по съответния начин. Това означава, че ние избираме такива хора около себе си, които са с по-подтиснато по-его от нас.
Тогава защо ни „предават“ другите?
