Ние, от Obekti.bg, обожаваме историите, пропити с любов, добро чувство за хумор и доброта. С други думи – всичко, което кара хората да бъдат щастливи. Убедени сме, че подобни случки трябва да бъдат споделяни колкото се може повече.

Ето защо решихме да ви представим тези 12 прекрасни кратки истории, публикувани във vk.com. Те са наистина трогателни и със сигурност ще ви се прииска да ги споделите.

Аз съм най-щастливата дъщеря в света. Родителите ми винаги намислят по нещо шантаво, с което да демонстрират любовта си един към друг. Така например когато майка ми стане през нощта, за да отиде до тоалетната или да си сипе нещо за пиене, баща ми става, бързо слага няколко книги или списания под възглавницата, слага котката отгоре и покрива всичко със завивката. След това ляга и се преструва на заспал през цялото време. Когато майка ми се върне и види, че съпругът й й е сложил нещо от нейната страна на леглото, извиква „Ще те убия!“. Маха завивката и хвърля възглавницата към него. Тя обаче ще му бъде ядосана за не повече от няколко минути. Накрая ще се целунат и ще си легнат. Майка ми е на 50, а баща ми – на 55. Кой е казал, че когато пораснеш, трябва да остарееш?

Моята котка ми спаси живота. Бях се излегнала във ваната, а животинчето дремеше в мивката. Осъзнах, че водата е станала леко студена. Надигнах се, за да завъртя кранчето за топлата вода, но се подхлъзнах и паднах. Събудих се благодарение на това, че някой ме удря по лицето. Оказа се, че съм си ударила главата, изпаднала съм в безсъзнание и едва не съм се удавила, но моето коте е започнало да мяука и да ме удря с лапи по лицето, за да ме събуди.

Моята дъщеря е на 4 годинки. Тя обича да се разхожда из града и най-вече – да слуша уличните музиканти и да им дава по някоя и друга стотинка. Наскоро видяхме как няколко души свирят на барабани на улицата. Дъщеричката ми танцуваше на фона на техните ритми цели 20 минути, а след това им даде всичките дребни, които имахме, както и малко сладки. Музикантите бяха наистина трогнати.

Отидох да уча на около 2 хил. км разстояние от дома. Говорих с мама редовно по Skype. Веднъж видях зад нея нещо, което приличаше на плачещо дете. Оказа се, че е татко, който се преструваше на тюлен, за да ни разсее и да ни накара да не страдаме толкова много един за друг.

Една нощ отидох до гарата, за да си купя билет за вкъщи. Имах точна сума в джоба. Нито повече, нито по-малко. Но автоматът ми глътна парите, без да ми даде каквото и да е. Започнах трескаво да търся по джобовете си още стотинки. Накрая издишах тежко и казах на глас: „По дяволите, откъде ще намеря цял долар!“. Изведнъж чух глас зад мен: „Големият брат може да ти помогне“. Обърнах се и зад мен стоеше бездомен мъж с протегната ръка, а в нея – пари. А казват, че актовете на доброта не съществуват.

Не мога да понасям супата на съпруга си. Когато я приготвя обаче, винаги я изяждам мълчаливо – с усмивка на лице. Веднъж се върнах от работа и го заварих отново да я готви. Лицето му сияеше от щастие, докато режеше морковите внимателно с формата на сърчица – специално за нашата вечеря. Да, супата е ужасна, но е направена с толкова много любов.

Мама ми даде семена, които да засадя. Каза ми, че когато първото цвете разцъфне, ще се срещна със съдбата си. Вчера първото цвете наистина разцъфна, а котката ми го изяде. Не съм сигурна какво да мисля за тази ситуация…