Събития от датата
 

  •     1098 г. — Рицарите от Първия кръстоносен поход разбиват селджукския военачалник Карбука при Антиохия.
  •     1243 г. — Започва понтификата на папа Инокентий IV.
  •     1519 г. — Карл V е избран за император на Свещената Римска империя.
  •     1635 г. — Гваделупа става френска колония.
  •     1838 г. — Състои се коронацията на кралицата на Англия Виктория.
  •     1858 г. — В Болград, Бесарабия е създадена първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия
  •     1903 г. — Провежда се Конгресът на ВМОРО (Одрински окръг) на Петрова нива - „Странджанското Оборище“
  •     1914 г. — Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата жена са убити в Сараево от сръбския националист Гаврило Принцип, което дава повод за началото на Първата световна война.
  •     1919 г. — Подписан е Версайския договор, който официално слага край на Първата световна война.
  •     1921 г. — В кралството на сърби, хървати и словенци е приета Видовденската конституция.
  •     1927 г. — Създадена е авиокомпания Иберия със седалище в Мадрид, Испания.
  •     1940 г. — Румъния отстъпва Бесарабия (днешна Молдова) на Съветския съюз.
  •     1942 г. — Втора световна война: Нацистка Германия започва стратегическа лятна офанзива срещу Съветския съюз, под кодовото име Операция Блау.
  •     1948 г. — Югославската комунистическа партия е изключена от Коминформбюро.
  •     1956 г. — В Познан (Полша) започва антикомунистически бунт, известен като Познанският юни, който продължава 3 дни; потушен е с участие на 10 000 войници и полицаи, и 400 танка, при което загиват над 60 души, стотици са ранени.
  •     1967 г. — Израел анексира източен Йерусалим.
  •     1969 г. — Стоунуолските бунтове в Ню Йорк бележат начало на съвременните гей-права движения; празник на ЛГБТ.
  •     1989 г. — По случай 600-годишнината от Битката при Косово поле сръбският политик Слободан Милошевич изнася речта на Газиместан на мястото на битката.
  •     1991 г. — Съветът за икономическа взаимопомощ е разпуснат.
  •     1992 г. — Влиза в сила новата конституция на Естония.
  •     1996 г. — Влиза в сила новата Конституция на Украйна.
  •     1997 г. — Във втория мач между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд, Тайсън е дисквалифициран в третия рунд, защото отхапва парче от ухото на Холифийлд.
  •     2005 г. — Канада става третата държава в света, която легализира еднополовите бракове.
  •     2006 г. — Черна гора е приета за 192-ри член на ООН, съгласно резолюция 60/264 на Общото събрание на ООН.


Родени
 

  •     1476 г. — Павел IV, римски папа († 1559 г.)
  •     1491 г. — Хенри VIII, крал на Англия († 1547 г.)
  •     1577 г. — Петер Паул Рубенс, фламандски художник († 1640 г.)
  •     1712 г. — Жан-Жак Русо, френски философ от швейцарски произход († 1778 г.)
  •     1819 г. — Карлота Гризи, италианска балерина († 1899 г.)
  •     1824 г. — Пол Брока, френски антрополог († 1880 г.)
  •     1839 г. — Васил Стоянов, български филолог († 1910 г.)
  •     1840 г. — Димитър Горов, български търговец и революционер († 1881 г.)
  •     1854 г. — Иван Андонов, български революционер († 1937 г.)
  •     1867 г. — Луиджи Пирандело, италиански писател, Нобелов лауреат през 1934 г. († 1936 г.)
  •     1873 г. — Алексис Карел, френски и американски хирург, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1944 г.)
  •     1883 г. — Пиер Лавал, министър-председател на Франция († 1945 г.)
  •     1885 г. — Бертолд Фиртел, австрийски поет, драматург и режисьор († 1953 г.)
  •     1900 г. — Леон Кручковски, полски писател († 1962 г.)
  •     1904 г. — Зина Юрданова, българска художничка († 1998 г.)
  •     1906 г. — Мария Гьоперт-Майер, германска физичка, Нобелов лауреат († 1972 г.)
  •     1908 г. — Асен Пейков, български скулптор († 1973 г.)
  •     1909 г. — Ерик Амблър, английски писател († 1998 г.)
  •     1912 г. — Серджу Челибидаке, румънски диригент († 1996 г.)
  •     1914 г. — Ариберт Хайм, германски офицер († 1992 г.)
  •     1916 г. — Георги Димчев, български революционер († 1980 г.)
  •     1926 г. — Мел Брукс, американски писател, композитор и актьор
  •     1927 г. — Христо Контев, български ентомолог
  •     1930 г. — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия († 2011 г.)
  •     1934 г. — Петър Пенков, български актьор († 1974 г.)
  •     1940 г. — Мухамад Юнус, бангладешки банкер и икономист, Нобелов лауреат за 2006
  •     1941 г. — Олга Борисова, българска народна певица
  •     1943 г. — Клоус-Олаф фон Клицинг, германски физик, Нобелов лауреат
  •     1944 г. — Георги Христакиев, български футболист
  •     1944 г. — Александар Ристич, босненски футболист
  •     1945 г. — Божидар Григоров, български футболист
  •     1945 г. — Тюркян Шорай, турска киноактриса
  •     1946 г. — Робърт Асприн, американски писател († 2008 г.)
  •     1948 г. — Иван Забунов, български историк от Молдова
  •     1948 г. — Кати Бейтс, американска актриса
  •     1953 г. — Христо Харалампиев, български скулптор
  •     1955 г. — Хериберт Вебер, австрийски футболист
  •     1957 г. — Георги Първанов, президент на България
  •     1959 г. — Ламбрин Сотиров, български журналист и издател
  •     1966 г. — Джон Кюзак, американски актьор
  •     1967 г. — Николай Теллалов, български писател
  •     1971 г. — Фабиен Бартез, френски футболист
  •     1973 г. — Глория, българска фолк певица
  •     1979 г. — Тим Маккорд, американски музикант
  •     1983 г. — Георги Андонов, български футболист
  •     1984 г. — Рамазан Йозджан, австрийски футболист
  •     1988 г. — Николай Михайлов, български футболист
  •     1996 г. — Валентин Петков, български футболист


Починали

  •     548 г. — Теодора, византийска императрица (* ок. 500)
  •     572 г. — Албоин, крал на лангобардите (* преди 526)
  •     683 г. — Лъв II, римски папа (* неизв.)
  •     767 г. — Павел I, римски папа (* неизв.)
  •     928 г. — Лудвиг III Слепи, император на Свещената Римска империя (* ок. 880)
  •     1175 г. — Андрей I, велик княз на Владимиро-Суздалското княжество (* ок. 111)
  •     1385 г. — Андроник IV Палеолог, византийски император (* 1348 г.)
  •     1389 г. — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г./1326)
  •     1598 г. — Абрахам Ортелий, фламандски картограф (* 1527)
  •     1757 г. — София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия (* ок. 1687)
  •     1836 г. — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ (* 1751 г.)
  •     1877 г. — Йорданка Горова, българска революционерка (* 1956 г.)
  •     1904 г. — Никола Каранджулов, български революционер (* ок. 1880)
  •     1906 г. — Йованче Попантов, български революционер (* 1882)
  •     1914 г. — Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия (* 1863 г.)
  •     1921 г. — Гьорче Петров, български революционер (* ок. 1865)
  •     1922 г. — Владимир Хлебников, руски поет (* 1885 г.)
  •     1930 г. — Борис Илиев, български революционер (* ок. 1882)
  •     1942 г. — Янка Купала, беларуски поет (* 1882 г.)
  •     1967 г. — Оскар Мария Граф, германски писател (* 1894 г.)
  •     1977 г. — Ганчо Краев, български писател-хуморист (* 1909 г.)
  •     1981 г. — Тери Фокс, канадски атлет с един крак (* 1958 г.
  •     1986 г. — Васил Богданов Василев, окръжен началник наМВР
  •     1992 г. — Михаил Тал, латвийски шахматист (* 1936 г.)
  •     1993 г. — Борис Христов, български оперен певец (* 1914 г.)
  •     2000 г. — Виторио Гасман, италиански актьор и режисьор (* 1922 г.)
  •     2001 г. — Мортимър Адлър, американски философ (* 1902 г.)


Празници
 

  •     Видовден, православен религиозен празник, а също така народен празник в Западна България, Западните покрайнини и Сърбия
  •     Полша — Ден в памет на работническия бунт в Познан, 1956 г.
  •     Украйна — Ден на конституцията (1996 г.)


Източник: Уикипедия