Стоите ли зад бюрото, ненавиждайки живота си? Горят ли очите ви от вторачване в задачи, които не искате да вършите? Чувствате ли се изтощени и безжизнени? Приличате ли повече на „мрачно, повехнало растение”, отколкото на „бодър бизнес професионалист”?
За жалост, това ви очаква в далечното бъдеще. Защо? От страх. Да, повече от всичко, страхът ни сковава на едно място. Звучат ли ви познати тези 3 причини?
1. Искате да напуснете работа, но се боите от промяната и неизвестното
Страхът е доста подъл. Били ли сте някога около дете, което е нарушило режима си? Може би е стояло будно до късно или пък е било сред нови хора. И… започва да плаче, да дивее и изобщо да се държи като същински демон?
Нещата се променят ужасяващо бързо (къде изчезна сладкото, усмихнато малко същество?) и единственото, което със сигурност знаете е, че това оглушително пищене ще ви подлуди. Същото се случва и с възрастните, просто те успяват да го прикриват. Но в действителност, повечето от нас си имат някакъв режим. Чувстваме се комфортно в познатата среда; не искаме да я напуснем, защото промяната би породила у нас чувства на дискомфорт, умора и чист ужас. Затова оправдаваме оставането на работно място, което не харесваме; защото е по-малко плашещо от новостите и, за бога, не можем без режима си! И така минават години… И се чудите защо сте толкова нещастни. Но не само страхът от промяната е проблем. Друг важен фактор са:
2. Парите
Наречете ги както си искате – „златни окови”, „прилична заплата”, „плащане на сметките”. Парите често ни държат на едно място. Защо? Защото задоволят всичките ни първични нужди – покрив, храна, дрехи (и шоколад). И когато си намерите работа, която да плаща сметките, е трудно да се откажете от нея, независимо колко сте нещастни.
Оправдавате факта, че се прибирате изтощени и криви у дома, защото трябва да плащате наема. Оправдавате харченето на пари (за грим, пътувания, обувки и коли), защото то ви прави щастливи. А на работното място сте толкова нещастни, че решавате, че тези глупости са ви необходими, за да компенсират страданието ви, и продължавате да харчите. А харченето ви държи на тази работа. И се намирате в омагьосан кръг. Много хора нямат алтернативи заради липсата на работни места. Но повечето от нас имат повече възможности, отколкото си мислят. И все пак, страхът от това, да се сбогуваме с познатия си начин на живот, ни пречи да проучим останалите възможности. И така тъпчем на едно място. Но най-големият виновник е:
