Когато сме нереалистично оптимистични и очакванията са ни твърде големи, лесно се разочароваме и лесно се отказваме. Но когато мислим какво може да се обърка в дадена ситуация, ние се подготвяме за неприятностите и продължаваме да вървим напред.
В книгата си Робъртсън цитира Сенека, според когото „трябва да проектираме мислите си напред“ и да си представяме всички възможни неуспехи, така че да можем да „подсилим ума“, за да се справи с тях, или, както казваме днес, да развием психологическа устойчивост в лицето на неприятностите.
Когнитивно-поведенческата терапия нарича това „декатастрофизиране“. Или, по-простичко казано, това означава да осъзнаеш, че не е настъпил краят на света.
Широк спектър от ситуации се репетират, за да се постигне по-висока психологическа издръжливост чрез процес, който може да се обясни по аналогия с ваксините. Излагането на малки дози стрес по контролиран начин, понякога във въображението, прави човек по-малко уязвим, когато срещне проблем в реалния живот. Психологическата устойчивост е склонна към обобщение, тъй че може впоследствие да се разпростре над много ситуации, които не са били предвидени.
И така, помислили сте и за най-лошото и сте подготвени. Но ето че голямото предизвикателство наближава. Ще кажете ли оптимистично: „Ще победя!“ Не...
Използвайте „резевна клауза“
Когато някой каже „Ако съдбата е благосклонна...“ или „Ако даде Бог...“, това е резервна клауза. Така човек признава, че поне част от изхода не е изцяло в негов контрол. Ако използвате „резервна клауза“ и нещата не се получат, не наранявате самочувствието си и не се отказвате от целите си. Знаете, че не всичко е 100% ваша вина.
Това не е оправдание да бъдете мързеливи, а признание, че имате контрол върху процеса, но не и върху резултата. Да кажете „определено ще изкарам шестица на изпита“ е лъжа. Това е извън вашия контрол. Но да кажете „Ще си скъсам задника от учене“ е изцяло във ваш контрол.
Фокусирайки се върху това, което можете да контролирате, си давате план за действие. Ако сте просто безоблачно оптимистични за шестицата, може да сте мързеливи. Осъзнавайки, че имате власт само над ученето, бум: знаете какво да правите по-натам.
Ако мислите, че можете да контролирате изхода от ситуацията, реалността в криайна сметка ще ви удари в лицето и ще ви покаже кой е шефът. Всичко това ще ви накара да се разгневите и на себе си и на света. И ще ви накара да се откажете.
Фокусирайте върху това, което можете да контролирате: процеса. Просто и ясно, направете всичко, на което сте способни. Ако случаят е благосклонен, ще се справите добре. И ако не, това не е било във ваш контрол. С думите на друг стоик, Сенека:
