„Накратко, мъдрият човек гледа към целта на всички действия, не техните последствия; началата са в наша власт, но Фортуна отсъжда резултата, а аз не ѝ давам правото да ме осъжда.“
Добре, помислили сте за най-лошото и сте емоционално подготвени. Използвахте „резервна клауза“ и дадохте най-доброто от себе си. И все пак се провалихте. Време да се откажете и да тъгувате? По-силни сте от това...
Погледнете отвисоко
Когато всичко ви разочарова, стоиците знаят, че това, от което имате нужда, е перспектива.
Светът е голям. Животът ви е дълъг. Но когато чувствате, че сте прецакали нещата, забравяте това и вашата дребна грешка е всичко, за което можете да мислите.
Направете крачка назад. Погледнете голямата картина. Ето какво пише Марк Аврелий:
„Много от тревогите, които те тормозят, са излишни: бидейки просто творения на собствената ти фантазия, можеш да се отървеш от тях и да се разпростреш върху по-широка област, позволявайки мисълта ти да полети над цялата вселена, съзерцавайки безграничните пътища на вечността.“
Стоиците обичат погледа отвисоко. Представете си, че гледате себе си от небето. Сега вижте колко сте малки в сравнение с града, в който сте. И колко е малък градът в сравнение със страната. И колко малка е страната в сравнение със света. А светът е просто малка синя точка в галактиката.
Това не значи, че вие сте незначителни. Означава, че вашите проблеми са малки. И така, както вие сте толкова дребни в сравнение с галактиката, така и вашият настоящ проблем вероятно е малка буква в голямата схема на живота ви.
Да, издънили сте се. Но сте се дънили и преди – много пъти – и тогава сте имали чувството, че това е краят на света. Не е било. Нобеловият лауреат Даниъл Канеман нарича това „илюзия на фокусирането“. Нищо в живота не е така важно, колкото си мислите, че е, когато си мислите за него.
Когато поставите проблемите в по-широка перспектива като „погледът отвисоко“, можете да устоите на илюзията на фокусирането и да останете душевно силни в лицето на най-интензивното напрежение.
Приятелят ми Джо, ветеран от войната в Ирак, започна работа в пресцентъра на една холивудска агенция, пише Баркър.
Това е работа, която не е лесно да получиш, понеже е общо взето мястото, от което тръгваш, за да станеш важен агент в Холивуд. Но също така е известна като една от най-неблагодарните работи в една жестока индустрия. Безкрайни часове работа за смешно заплащане, а равнището на тормоз е легендарно. Попитах Джо чак изобщо може да понесе подобен товар. Той ме погледна, сякаш съм луд, и ми отвърна:
„Ерик, в предишната ми работа хората стреляха по мен.“
Това е перспектива. Това е поглед отгоре.
И така, не оставяте неуспехът да ви пречупи. Но как оставате вдъхновени да предследвате целите си, след като сте били повалени на земята?
Запитайте се „Какво би направил Батман?“
Да, ясно, стоиците не са говорили за Батман... но биха могли. Те обаче споменават за един важен ритуал, известен като „Размисълът на Мъдреца“.
Мъдрецът на стоицизма е нещо като да станеш Буда в будизма. Овладял си изкуството. Превъртял си последното ниво на играта. Когато не знаете как да постъпите, имате нужда от ролеви модел. Някой, който да ви дава насока и сила на духа. По думите на Сенека:
