Разберете, че животът не е права линия, не е разписание, изпълнено с различни етапи. Ако не сте успели да се дипломирате, да се ожените или омъжите до определена възраст, да си намерите работа, която ви харесва, да имате пълноценно семейство или да си купите собствено жилище, където да живеете комфортно, това е напълно нормално.

Не се самообвинявайте, ако до 25-годишна възраст все още не сте успели да срещнете сродната си душа или да станете вицепрезидент на огромен холдинг. Имате право да вървите по своя път. Да изживеете живота си така, както искате, а не както "трябва". На всеки от нас е дадено време, но ние често го забравяме.

Мнозина избират житейската си програма още в училище. Веднага след гимназията отиваме в университет. След това постъпваме на работа, която понякога изобщо не ни харесва. Но нямаме избор, защото сме прекарали толкова много време и сме положили толкова много усилия, за да придобием тази или онази специалност. И всеки ден ходим на въпросната работа, която мразим може би само за да се почувстваме пълноценни хора.

Ето как живеем живота си, като предприемаме стъпките, които са предписани в "списъка на живота". И един ден се събуждаме, чувствайки се напълно апатични или нещо повече - изтощени както психически, така и физически. И не можем да разберем какво се е случило с нас. Точно така съсипваме живота си.

Съсипвате живота си, като избирате неправилния партньор.

Защо винаги ускоряваме нещата във взаимоотношенията си? Защо сме толкова влюбени в идеята да срещнем единствения и неповторим човек за цял живот? Повярвайте ми, когато казвам, че любов, породена от удобство, любов, която разцъфтява от нуждата да спиш до някой „непознат“, любов, която задоволява нуждата ни от внимание, а не от страст, е любов, която няма да ви вдъхнови в 6 сутринта, когато се обърнете към нея и я прегърнете. Стремете се да откриете основополагащата любов, онази връзка, която ви мотивира да бъдете по-добър мъж или жена, онази интимност, която е по-скоро рядка, отколкото просто налична. "Но аз не искам да бъда сам/а", често възкликваме. Бъдете сами. Яжте сами, водете се на срещи, спете сами. На фона на всичко това ще научите нещо за себе си. Ще израствате, ще разберете какво ви вдъхновява, ще се погрижите за собствените си мечти, за собствените си убеждения, за зашеметяващата си яснота. А когато срещнете човека, който кара клетките ви да танцуват, ще сте сигурни, че той е правилният, защото сте сигурни в себе си. Изчакайте. Моля ви, призовавам ви да го изчакате, да се борите за него, да полагате усилия за него, ако вече сте го открили, защото това е най-прекрасното нещо, което сърцето ви ще изпита.

Съсипвате живота си, като позволявате на миналото да го управлява.

Обикновено в живота ви се случват определени неща – ще разбият сърцето ви, ще се чувствате объркани, ще имате усещането, че не сте специални или целеустремени. Има моменти, които ще останат с вас, думи, които ще се запечатат в съзнанието ви. Не можете да им позволите да ви определят - това са били просто моменти, просто думи. Ако допуснете всяко отрицателно събитие в живота ви да очертае начина, по който възприемате себе си, ще гледате негативно и на света около вас. Ще пропускате възможности, защото не сте получили повишението преди пет години, убеждавайки се, че сте глупави. Ще пропуснете обич, защото сте предположили, че предишната ви любов ви е напуснала, защото не сте били достатъчно добри, и сега не вярвате на мъжа или жената, които ви убеждават да вярвате, че сте такива. Това е едно циклично, самоизпълняващо се пророчество. Ако не си позволите да преминете отвъд това, което се е случило, което е било казано, което е било почувствано, ще гледате на бъдещето си през тази призма и нищо няма да е в състояние да наруши преценката ви. Ще продължите да оправдавате, да преживявате и да подхранвате възприятие, което не е трябвало да съществува на първо място.

Съсипвате живота си, когато се сравнявате с другите.

Броят на последователите в Instagram не намалява или увеличава стойността ви. Количеството пари в банковата ви сметка няма да повлияе на състраданието ви, на интелигентността ви или на щастието ви. Човекът, който има два пъти повече притежания от вас, не притежава двойно по-голямо блаженство или двойно по-големи заслуги. Увличаме се по нещата, които харесват приятелите ни, по хората, които близките ни следват и в края на краищата това не само съсипва живота ни, но и нас самите. У нас се създава потребност да се чувстваме важни и в много случаи често поставяме другите по-долу, за да я постигнем.

Съсипвате живота си, като се обезчувствявате.

Всички ние се страхуваме да кажем твърде много, да почувстваме твърде дълбоко, да покажем на хората какво означават те за нас. Грижата не е синоним на лудост. Спор няма - когато изразите пред няколко колко специален е той за вас, вие ставате уязвими. Това обаче не е нещо, от което трябва да се срамувате. Моментите, в които свалите бронята си и бъдете напълно откровени с онези, които са най-важни за вас, са магични. Нека това момиче знае, че ви вдъхновява. Кажете на майка си, че я обичате пред приятелите си. Изразявайте, изразявайте, изразявайте. Отворете се, не се втвърдявайте към света и бъдете смели в това кого и как обичате. В това има кураж.

Съсипвате живота си, като го толерирате.

В края на деня трябва да се радвате, че сте живи. Когато се задоволявате с нещо по-малко от това, което вътрешно желаете, вие унищожавате възможността, която живее във вас, и по този начин лишавате както себе си, така и на света от своя потенциал. Следващият Микеланджело може сега да седи зад Macbook и да пише фактура за кламери, защото така плаща сметките, защото е удобно или защото може да го толерира. Не позволявайте това да се случи с вас. Не съсипвайте живота си по този начин. Животът и работата, както и животът и любовта, не са независими едно от друго. Те са неразривно свързани. Трябва да се стремим да вършим необикновена работа, да се стремим да намерим необикновена любов. Само тогава ще се докоснем до един необикновено блажен живот.

Източник: Thought Catalog