Взаимоотношенията между родител и дете са истинско предизвикателство. Кога пропускаме да бъдем строги, кога преминаваме границата на строгостта, как намираме баланса между родител и приятел, трябва и изобщо да бъдем и приятели с децата си?

Колкото родители, толкова и мнения.

Същото се отнася и за психолозите, специалисти по детското възпитание.

Според някои е задължително родителят да бъде и приятел с детето си, за да се скъси дистанцията и да се вдигне нивото на доверие.

Според други обаче детето си има приятели, а родителят трябва да изпълнява строго ролята си на такъв – дори когато знае, че ще си навлече гняв и недоволство.

Мислим си, че докато са малки, децата ни създават грижи и ни ядосват. Но когато започнат истински да порастват пред очите ни и да навлизат в тийнейджърските си години, когато вече си създават и определен кръг от приятели и си имат своя среда, то тогава може да се каже, че се изправяме пред сериозните предизвикателства, които могат да бъдат и ужасно потискащи.

Със сигурност имаме най-добри намерения към детето си като родители, само че понякога го отблъскваме, вместо да го приближаваме към себе си. И то се затваря все повече и повече, споделя все по-малко и по-малко с нас, а ние започваме да правим грешка след грешка, опитвайки се да изкопчим някаква информация.

Ето някои основни причини, поради които децата спират да споделят с родителите си:

1. Искат да решават вместо децата.

Вроден инстинкт е у родителя да иска да предпази децата си от всичко. Само че, когато им отнемаме правото да взема собствени решения и да правят своите избори, ние ги лишаваме от възможността да сгрешат и да се поучат, да изживеят пълноценно всяка житейска ситуация. Вместо да се заемате да решите проблемите на детето, попитайте го дали има нужда от помощ и ако откаже, не настоявайте. Рано или късно то самО ще ви потърси, ако има нужда от вас, когато не сте прекрачили границата на личното му пространство.

Имайте предвид, че подобно вредно поведение започва от най-ранна възраст, когато си мислим, че правим огромна услуга на детето, пишейки му домашните. По-нататък това прераства в нещо много по-сериозно.

2. Говорят прекалено много и не слушат.

Детето има какво да каже. Сигурни ли сте, че искате да го чуете?

Родителите, които говорят прекалено много и не дават думата на детето, смятайки, че те знаят най-добре, че то няма какво да предложи като оправдание или обяснение за действията си, много бързо губят доверието му. Това със сигурност убива и желанието у него да споделя с вас каквото и да е.

3. Осъждат прибързано или се надсмивате.

Никога не подценявайте проблемите на детето. Не го осъждайте, не се надсмивайте над реакциите му. Не омаловажавайте чувствата му, не подценявайте уменията му. Ужасно обидно е родителят постоянно да критикува детето си и да го третира като безпомощно и невежо създание, което не може да се оправи с абсолютно нищо и което няма какво да каже.

4. Не слушат детето си.

Родителите обикновено не са заинтересовани особено от някой дълъг разказ на детето от ежедневието му. Това обаче го обижда. Ако започне с ентусиазъм да споделя за някоя приятелка или друго, а вие се разсейвате и правите друго, едва ли би изгаряло от желание да продължи да споделя с човек, който напълно пренебрегва неговите вълнения и емоции.

5. Притискат ги да говорят.

Това е другата крайност – от незаинтересоваността до маниакалното почти настояване да „изплюе камъчето“. Когато детето не иска да сподели нещо с вас, не го насилвайте. По две много важни причини: 1) ако не иска да ви каже, най-вероятно няма да ви каже. Най-много да ви излъже и после да се чувства зле от това; 2) ако го принудите да ви каже, ще се почувства унизено, защото не сте зачели личното му пространство. Ако случаят е вторият, е много внимавайте какво ще правите с информацията, която сте изкопчили по такъв начин, как ще реагирате, за да не засегнете още повече чувствата му.

Ще кажете, че едно време родителите изобщо не са се задълбавали толкова и пак сме станали хора, и вероятно ще сте прави. Но светът не е „едно време“, а сега. Всичко се е променило. И родителите не са същите, но и децата вече не са.

Нашите съвети за подобряване общуването между родители и деца:

Изслушвайте детето си, чуйте какво има да каже.

Оставете го да изложи своята гледна точка, преди да го осъдите.

Не се разсейвайте с телефона си, докато ви говори.

Задавайте въпроси, но не прекалявайте.

Оставете му лично пространство.

Бъдете търпеливи.