Не е лесно да си родител. Всички знаем това. През последните няколко десетилетия обаче започнахме да приемаме идеята, че родителите могат да объркат децата си по такъв начин, че това да изисква доживотна терапия. Време е да променим този начин на мислене и да започнем да отглеждаме деца, които не трябва да се възстановяват от детството си като възрастни.

Буйните подрастващи могат да тласнат и най-разумните възрастни до ръба на лудостта (като тук не включваме идеята за контрапродуктивното родителство). Но дори тогава, когато ни се струва, че на главата ни са се стоварили твърде много неща, е важно да моделираме положително родителско поведение за децата си.

Когато ставаме родители, не получаваме ръководство с инструкции или обяснение какво да очакваме. Всяко едно дете, дори в един и същи дом, може да се нуждае от различни неща от различните родители. И това често изглежда като непосилна задача.

В следващите редове ще ви представим пет признака, които подсказват, че преминавате границите и навлизате в емоционално разрушителна територия, както и някои решения, които могат да променят нещата.

1. Децата изпълняват ролята на възрастен

Когато децата ни порастват, ние им даваме допълнителни отговорности в семейството. Но дали не ги натоварваме прекалено много и твърде рано?

Пример: Молите седемгодишното си момиченце да държи под око вашето петгодишно момченце след училище, докато се приберете в 17:30 ч. Или пък го държите будно до късно в учебна вечер, за да му разказвате колко недоволни сте от гаджето си.

Какво да направите: Първо, преценете как сте били възпитавани. Очаквало ли се е от вас да поемете задачи, които са били извън обхвата на възрастта ви по онова време? Ако е така, не е необходимо да подражавате на това, което сте преживели. Когато осъзнаете откъде идват родителските ви модели, изберете практично място в тях, където да направите промяна.

Когато това е подходящо за възрастта, на детето може да се повери гледането на по-малък брат или сестра, но тази зрялост не настъпва на осемгодишна възраст. От децата не трябва да се очаква да бъдат болногледачи или домакини извън ежедневните им задължения. Потърсете програма за извънкласни занимания, подходяща за вашите деца и за вашия бюджет.

Освен това не бива да очаквате от децата си да слушат разговори на неподходящи теми за възрастни, като например вашите финансови затруднения или проблеми във връзката. Децата не са вашето рамо, на което да плачете - тази роля трябва да се изпълнява от доверен възрастен приятел.

2. Карате ги да се чувстват виновни

Учим децата си да бъдат добри към другите и да постъпват с тях така, както биха искали да се отнасят с тях. Прекрасно правило, нали? Но когато правим нещо за децата си, очакваме ли нещо в замяна? Караме ли ги да се чувстват виновни за действия или ситуации, които са извън техния контрол?

Пример: Вашият син тийнейджър иска да отиде на футболен мач в петък вечер, но на вас ви е самотно, тъй като дългогодишната ви връзка се е развалила преди няколко седмици. Казвате му, че може да отиде, но че ако има нужда от вас, ще сте сам/сама вкъщи и ще го чакате да се прибере.

Какво да направите: Първо, извинете се. Ако децата ви са достатъчно големи, за да разберат, че сте придобили навика да правите подобни неща с тях, признайте го и кажете, че съжалявате. Повярвайте ми. Това ще ви помогне много - стига да промените поведението си занапред. След това не забравяйте да премисляте, преди да говорите, когато в бъдеще възникнат подобни ситуации.

3. Подигравате им се на публични места

Сърцето ми се къса, когато виждам това да се случва.

Пример: Петър се е държал безобразно цяла сутрин в къщата на родителите ви навръх Коледа. В един момент изпада в яростна истерия, хвърля се на пода в кухнята и започва да крещи, че е ядосан. Вие се навеждате до лицето му и казвате с висок и подигравателен глас: „Много съм ядосан! Толкова съм ядосан! Това наистина ли ти помага тук, Пепи!?”

Какво да направите: Едно е да сте на ръба на нервите си, а съвсем друго – да действате с охота. Била съм там – в дупката, в ден, превърнал се в пълна катастрофа с моето свръхактивно дете. Знам, че се прекрачва всяка граница и е нетърпимо усещането, което се появява, когато сте били удряни, търпели сте крясъци, обиждани сте и са ви замеряли с разни предмети. Въпреки това, не е добре да се подигравате на децата си и е направо срамно и вредно да го правите пред други хора.

Децата на която и да е възраст разбират, че това е неподходящо поведение, защото ги молим да не говорят така с приятелите си, когато са мъници на детската площадка. Първо, трябва да се извиним. Да обясним, че поведението ни е било неуместно и че просто сме били изтощени и ядосани. Дори родителите правят грешки.

След това трябва да привлечем доверен приятел, съпруг/съпруга, член на семейството или някой, който може да се "включи", когато установим, че се приближаваме към точката на пречупване. Те могат да ви помогнат да намерите тихо място, на което да регулирате емоциите си, преди да кажете или направите нещо, от което може да няма връщане назад.