Всеки знае, че мислите са материални и думата, небрежно изпусната от устата, има силата на бомба с часовников механизъм. Когато общуват с детето си, родителите трябва да бъдат особено внимателни при подобра си на думи. Възрастните често не се замислят за тези неща. Всяка дума, казана от тях, влияе върху възпитанието, обучението и целия бъдещ живот на детето.

Топ 5 фрази, които определено не трябва да се използват.

1. „Срам ме е от теб“

Случай от живота. Да предположим, че дете на 3 години ходило редовно на детска градина, а една хубава сутрин взело и се „разбунтувало“. Възмущава се, крещи, плаче, не иска да се раздели с майка си. А майка му: „Мама се срамува от теб. Как се държиш?»

Или друг случай. Децата играят на детската площадка, а малко момиченце на 2,5 години, чиито „позиви“ все още не са контролирани, изведнъж се напика. И мама, която се кара, казва: „срамувам се“.

Всяка ситуация може да бъде анализирана отделно. Но „срамът“ е последното нещо, от което детето се нуждае.

2. „Ти си лошо/мързеливо дете“

Оценъчни прилагателни и съществителни.

„Нашата Маша расте мързелив и мърлява“. „Ти си лош“. Всякакви думи а ла неумел, капризен, зъл, лош, тромав, кривоглед, груб и т. н.

Мисълта не е нова, че трябва да се оценяват действията, а не човека.
Всичко по-горе има меки глаголни заместители, които определено няма да убият самочувствието на малко дете.

Може да се каже не „ти си лош/а“, а „сега си ядосан/а“.
Не „тромав/а“, а „ще ти помогна, всичко ще се получи“ и т. н.

Заменете оценъчните съществителни и прилагателни с глаголи. Коментирайте действията на детето, не лепете етикети.

3. „Ти си по-голям/а“

Струва си да се роди по-малко дете и довчерашното тригодишно дете се превръща във възрастен, този, който е „по-голям“.

Много родители изискват от по-големия да не се ядосва, да не ревнува, щедро да дава любимите си играчки на по-малкия, да не иска промяна, да не е капризен и т. н.
Като цяло това е нормално. Той наистина е по-възрастен, но все пак е само на три години и е нормално да се ядосва, че има конкурент, да не иска да споделя, да е капризено и да не е доволено от всичко и да е удобно за всички.

4. „Ти си виновен/а“/ „всичко е заради теб“

Децата много лесно приемат различна вина. Многократно е писано, как разводът на родителите поражда фантазии в децата за тяхната вина, че не са направили нещо както трябва, държали са се лошо и татко си е тръгнал.

Когато детето е малко, родителско осъждане по различни причини, че детето е виновно, може просто да бъде огромна тежест.

5. „Не те обичам“

Фраза-убиец. Много родители са запознати със ситуацията, когато детето вади мама или татко от себе си и след конфликта упорито пита: „Обичаш ли ме?»

Тук „обичаш ли ме“ е уточнява „унищожих ли твоята любов, връзката ни, отношенията ни“. Обичаш ли ме агресивен и послушен?

Любовта на родителя е най-ценното нещо, което има детето. И думите „не те обичам“ могат да причинят много силна болка, да наранят.

Тук е и опцията, когато родителите излъчват към детето (често без да го забелязват) съобщение а ла „така те обичам (сладък, мил, послушен), а не те обичам (ревнив, капризен, ядосан)“.

А тогава детето възприема своите неприятни за родителя емоции като нещо „лошо“, „грешно“ и около тях се зараждат всякакви конструкции от вина, срам и други неща, които детето носи несъзнателно със себе си в зрялата възраст.

Всъщност е ясно, че родителите най-често говорят всички тези фрази поради безпомощност, като някои своите преживявания.

Всяко дете събужда в родителя онези вътрешни неща, за които новоизпеченият татко или майка дори не е подозирал преди раждането на детето.

А личният детски опит на родителите също много влияе върху това какъв ще бъде контактът им със собственото им дете.

Най-важното е, че комуникацията с детето не е главно за вина, срам, неразбиране, критика, неприязън.

Автор Анна Хидирян; превод: Йосиф Йоргов