Ясно е, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. По тази тема са се изписали хиляди страници, режисирали са се стотици филми и отговор пак няма: „Какво искат жените?“ Какво се крие зад едно ледено „Нищо!“ на въпроса „Какво има?“. Такива дребни неща, които хвърлят човечеството в смут открай време.
Жената е отделна наука. Философия по всяка вероятност. Понякога е съвсем очевидно какво иска, друг път – и самата тя трудно може да каже. Женският пол има своите очарователни навици, които нямат обяснение. Те са истинска загадка за мъжете, които обаче са се научили да ги приемат като нещо естествено. Ето някои от женските навици, напълно необясними за мъжете:
1. Групово посещение на тоалетната
Компанията вечеря на масата. Водят се весели и приятни разговори. В един момент някой индивид от женски пол тържествено съобщава, че ще ходи до тоалетната, и в миг се юрват всички жени от масата като нейна най-вярна свита. Дали ще се подканят едни други, или направо ще се разберат с мълчалив поглед, все едно – фактите са си факти: ако на масата има дори 7 човека, 5 от които са жени, 5 човека ще отидат до тоалетната, двама ще останат на масата. Тази бойна групичка има за цел да обсъди вечерта до момента, да прекара поне половин час в кикотене и оглеждане, може би да направи някое и друго селфи и евентуално да отдели няколко секунди и на самото ходене до тоалетната. Така че, уважаеми господа, това е ритуал, който има специално значение и всяка себеуважаваща се дама го знае. Долу лапите от него!
2. Чантата черна дупка
Каквото и да потърси една жена в чантата си, когато и да го потърси, където и да го потърси, то никога не е там, където го търси. Преди да измъкне победоносно ръка с въпросното нещо, ще извади преди това поне 5 други вещи, някои от които дори не е подозирала, че са вътре. Ако мъжът посмее да попита какво толкова носи в тази чанта (докато я чака да си намери ключовете или пък се превива под тежестта й, понеже като кавалер е предложил да я поноси), жената се наежва, че е взела само най-необходимото (портмоне, пила, сешоар, ножичка, гримове, кърпички, кърпички, кърпички, огледало, гребен, ключове, телефон, кърпички, кърпички, кърпички). Самото ровене в чантата е също ритуал, който следва няколко основни стъпки. Представете си само по време на разговора жената реши да си извади нещо от чантата – първо деликатно пъхва два пръста и започва да ровичка с обиграни движения, след малко потъва цялата ръка поне до лакътя и започва щателна инспекция от единия край до другия, минута по-късно вече и главата е наполовина в чантата и се поставя епичното начало на едно безкрайно ровене, което сякаш продължава завинаги.
3. Синдромът „Нищо“
Мъжът е сгафил. Не знае какво, но знае, че има нещо. Настъпва внезапно и оглушително мълчание. Ако допреди малко половинката е чуруликала, изведнъж идва тишината – неестествена, злокобна, опустошителна. Мъжът се оглежда плахо около себе си, опитва се да прочете нещо в очите на любимата, трескаво връща лентата назад, за да може евентуално да се сети за нещо, с което А) я е засегнал, Б) е забравил, В) е направил, Г) не е направил, Д) всичко от изброеното, Е) нищо от изброеното. И когато нищо от тези методи не помогне, а мълчанието продължава, пристъпва към най-смелата и саможертвена постъпка, позната на мъжкото съсловие – осмелява се да зададе въпроса: „Какво има?!“ Знае си, че е безсмислено, но все пак го прави. И отговорът не закъснява. Едно ледено, смразяващо кръвта, пронизващо сърцето, процедено през зъби: „Нищо!“ Съветваме ви да не настоявате и да изчакате по-удобен момент, когато неминуемо ще стане ясно колко голям е розовият слон в стаята.
