Преди много, много години, някъде в Япония живеел един велик самурай.
Носели се легенди, че никой не може да го победи – той унищожавал всеки, който се осмели да застане пред очите му.
Един ден пред него застанал войн, който бил известен с това, че използвал една и съща тактика – провокирал противника си, карал го да направи първата крачка и възползвайки се от грешките му, атакувал и побеждавал.
Знаел отлично какви легенди се носят за самурая, но въпреки това бил убеден, че ще го унищожи.
Самураят и войнът излезли на площада пред всички. Войнът започнал да хвърля камъни по противника си, заплюл го в лицето, използвал груби обиди. В продължение на дълги часове той се опитвал да провокира стареца, но накрая, изтощен и унижен, се принудил да направи крачка назад.
Учениците веднага обградили самурая и го попитали: „Как можахте да търпите всичко това? Вие показахте такава страхливост…“.
Самураят със спокоен тон задал въпроса: „Ако някой ти донесе подарък и ти не го приемеш, на кого принадлежи подаръкът?“.
„На този, който го е донесъл“, отговорил един от учениците.
„Така е и със завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, те продължават да принадлежат на онзи, който ги носи в себе си!“.
