Упражненията могат да играят решаваща роля за намаляване на теглото, но при някои хора килограмите се свалят по-лесно, отколкото при други. Ново проучване, което подчертава фините разлики в клас молекули, участващи в метаболизма, може да помогне да се обясни защо.
Въпросната молекула е протеин, участващ в разграждането на въглехидратите и мазнините, наречен PGC-1⍺. Макар че преди това той е бил свързван с физическите упражнения и теглото, механизмите и процесите, които играят роля, не са били ясни.
В това ново изследване екип от експерти от цяла Япония открива, че в действителност участват множество варианти на PGC-1⍺ и че именно тези варианти на PGC-1αb и PGC-1αc могат наистина да имат значение за упражненията и отслабването.
Биомедицинският учен от Университета в Кобе Казухиро Номура и екипът му откриват, че ако организмите на мишките увеличат експресията на вариантите PGC-1αb и PGC-1αc в отговор на упражненията, те сигнализират на останалите части на телата им да увеличат производството на енергия.
Екипът провежда тестове върху мишки и 10 мъже - съответно на бягащи пътеки и велотренажори - след което взема малки тъканни проби, за да разбере какво се случва по отношение на мускулния метаболизъм, изгарянето на мазнини и консумацията на кислород.
За да се тества производството конкретно на PGC-1α, някои мишки са отглеждани без протеините PGC-1αb и PGC-1αc. Мишките без въпросните протеини завършиха със затлъстяване и твърде много инсулин в кръвта.
За теста с хора в групата са включени мъже с инсулинова резистентност - състояние, за което се знае, че намалява нивата на PGC-1α. Изследователите установяват, че нивата на PGC-1αb и PGC-1αc се повишават от физическите упражнения, което от своя страна води до по-ефективна работа на метаболизма в организма.
Тези открития предполагат, че способността ни да произвеждаме PGC-1αb и PGC-1αc по някакъв начин е свързана с това колко лесно поддържаме теглото си - откритие, което учените са очаквали въз основа на предишни проучвания.
„Хипотезата, че гените в скелетната мускулатура определят податливостта към затлъстяване, беше вярна“, казва ендокринологът Огава Ватару от университета Кобе в Япония.
Както при всяко съвсем ново откритие, последствията от резултатите не са напълно ясни, което налага бъдещи изследвания да проучат тези процеси при по-големи и по-разнообразни групи хора.
Това обаче ни дава още една представа защо съотношението между упражненията и загубата на тегло не е еднакво за всички. Несъмнено са намесени множество фактори, но ако активността на PGC-1αb и PGC-1αc може да бъде изкуствено управлявана, е възможно да се появи цяло разнообразие от лечения за отслабване.
„Ако се открие вещество, което увеличава версиите b и c, това може да доведе до разработването на лекарства, които увеличават разхода на енергия по време на тренировка или дори без тренировка“, казва Огава.
„Такива лекарства потенциално биха могли да лекуват затлъстяването независимо от ограниченията в храненето.“
Изследването е публикувано в Molecular Metabolism.
Източник: Science Alert
