Глад мори четвъртокласника
„Ало, мамо, можеш ли да ми донесеш нещо за ядене, защото си забравих кутията с храна в стаята? Там сега учат седмокласници и ме е срам да вляза да я взема“.
Мама зарязва работа и хуква към близката пекарна, в която парче домашна баница струва колкото кроасан на „Шанз Елизе“.
Стига със спринт до училището, а на входа ме посреща репликата: „А, ти какво правиш тук? Тя Мария ми даде обяда си от кетъринга, защото го мисли за гаден.“ Какво ти е дала? „Ами, едно кебапче.“ Вземи баницата, с едно кебапче ще озверееш до края на деня, бутам мазно пликче в ръцете ѝ аз.
„Е, не, тя ми даде още картофките си. И десерта.“
Не се гръмнах. Поех въздух и си тръгнах. Не бях опитвала по-вкусна баница.
Продължава на страницата на Новите родители
