Чарлз се родил четвърти в семейство Спенсър и веднага заел почетното първо място като наследник на Алторп. Трите му каки трябвало да намерят начин да се справят в живота без да разчитат на средства или помощ от Спенсър. Майка им била особена и когато се развеждала с татко им нейната майка (и негова тъща) се явила в съда да свидетелства срещу дъщеря си. Четирите деца били присъдени на таткото Едуард Джон, осмия граф на Алторп. До тогава всички живеели един кротък, лек живот в една къщичка в Сандригам – голямото частно имение на кралицата, където тя е раздала, дала под наем или подарила къщи и апартаменти на многбройни роднини и приятели (там до скоро живееха и Уилям и Кейт с децата). Кралица Елизабет е и кръстница на малкия Чарлз Спенсър. После става свекърва на кака му Даяна, след като нещата между престолонаследника Чарлз и каката на Даяна и Чарлз Спенсър – Сара Сенсър не сработват. Аристократични обърканости, какво да говорим…
Книгата на Чарз Спенсър логично и естествено започва със снимка на трите поколения мъже, които си предават един на друг Алторп така, както са го правили деветнадесет поколения преди тях. Едва от девет насам Спенсър имат титлата Граф(ство), но къщата и прилежащите земи е много по-отдавнашно притежание на фамилията.
Следващата страница показва разпределението на залите и стаите на двата етажа в сградата. Ground floor се превежда „приземен етаж“, но всъшност е първи етаж по европейските (и български) разбирания. First floor означава „първи етаж“, но се явява втори етаж във всяка сграда в Англия. Объркващо е в началото за чуждоземците, после свикват. Повечето неща функционират на този принцип в Англия.
Граф Чарлз Спенсър разказва за историята на Алторп през призмата на собствения си живот и разбирания. Свързва това имение със строгия си дядо, седмия граф Албърт Спенсър, който опазил семейните ценности с цената на много лишения по време на своя мандат в Алторп 1922г.- 1975г.- до степен орязана едва на няколко човека прислуга в един момент. Това може да се струва аристократична глезотия на повечето хора, но е факт, че подобно място няма как да бъде поддържано от няколко човека. Изисква се много часове всякаква работа, за да изглежда такова място живо.
Чарлз си спомня, че като малък това му се е струвало една ужасна къща на стар човек, място, което чака да го погълне след време. Миризмите на стари мебели и брилянтин, огромните помещения и наистина не-добрата храна са определяли чувствата му в детството. Алторп има поколения семейства, които работят тук така, както Спенсър пък притежават мястото. Главната икономка на Чарлз в момента е внучка на главната готвачка от времето на дядо му Албърт. Работещите тук не са безгласни букви, те имат отговорна и важна работа в поддържането и опазването на мястото и като такива си позволяват да имат и личностни характеристики. За въпросната главна готвачка например се носят легенди – караниците ѝ с граф Албърт са учебник по английско остроумие и сарказъм. Днес Чарлз си спомня, че е било нещо като традиция готвачката да напуска след грандиозен скандал по Коледа и да се връща за Нова Година. Иначе нямало да разберат, че е Коледа, признава с усмивка той.
Мястото е пълно с красота и история. Картинната галерия е дълга 35м., като подът е покрит със специални дъбови дъски. Галерията е построена най-вече като място за разходка на дамите, когато навън е студено и ветровито. Роклите им не са разрешавали пране повече от веднъж годишно, за това долните краища е трябвало внимателно да се пазят от калта. Тази зала е била първото помещение, около което е построен и замъка. Впечетляващо е не само, че това е станало още през XVIв., но най-вече това, че е запазена и поддържана да функционира така добре по предназначение и до днес.
