Алторп

Аристократите обикновено имат специално направени мебели. Особено успешните модели дават име на цели модни линии. Алторп е едно от местата, които могат да се похвалят с много успешен собствен стил мебелировка. Тя се отличава със специалните деликатни извивки на краката и гърбовете, олекотена структура и специален светъл кремав цвят на дамаската. Можете да разгледате и закупите мека мебел, спални, скринове, огледала, маси, столове, писалища и всичко необходимо за обзавеждане в стил Алторп тук. Това, което няма да видите на сайта, са цени. За тях трябва да попитате специално в имейл или по телефона. Този факт сам по себе си говори достатъчно за квалитета и аристократизма  на предлагания продукт – плебейско е да се споменават цифри. Пряко или косвено. Освен ако наистина, наистина не се налага. Аристократично е обаче да се прибират сумите. Класов куриоз…

Мебелите Алторп далеч не са за всеки джоб, произвеждат се само по поръчка. Оригиналите им в замъка е разрешено да се гледат срещу скъп билет, но не и да се снимат, както уточнихме по-рано. Имаме за щастие обаче книгата-албум, в която можем да ги разглеждаме заедно и безплатно, както и останалата част от мястото Алторп.

Картината в дъното е една от най-големите гордости на имението Алтопр. Това е „Война и мир“(1637г.) на Ван Дайк. Изключителният фламандски портретист, чиракувал дълго при Рубенс, бил истински фурор за времето си в Англия. Нарисувал е всички, които можели да си го позволят. В имението притежавали дузина портрети на майстора, но единадесет от тях изтекли измежду широките пръсти на татко Едуард по време на неговия мандат като граф на Алтопр 1975г.- 1992г. Това предизвикало шок и недоволство в семейството, присмех и клюки из останалите аристократични фамилии и не дава покой и до днес на Чарлз. Той не пропуска да напомни (със зле прикрита жлъч) с повод и без повод (включително из медиите) на новите собственици да се наслаждават често на придобивките и да ги ценят високо така, както заслужават.

„Война и мир“ изобразява Джордж Дигби, граф на Бристол, един от най-забележителните мъже на своето време, облечен в скъп, ненатрапчив черен сатенен костюм с бяла дантелена яка, заобиколен от символите на познанието и културата (книги, глобус). Той олицетворява мира. Пред него е доминиращата в картината фигура на Уилям Ръсел, херцога на Бедфорд, облечен в ярко червен плюш с броня и шлем в краката, изобравяващ войната. Дигби е бил женен за сестрата на Ръсел – лейди Ан, с която имат четири деца. Двамата мъже били роднини, но политически противници и врагове по време на Английската революция.

Дигби бил изключителен ум, блестящ оратор и политик, който създавал с еднаква лекота приятели и врагове. Прекомерната му амбиция и нестабилният му характер обаче му попречили да реализира многобройните си способности. Сражавал се на страната на крал Чарлз I, когото противниците му победили и успели да му отрежат главата по-късно. Вероятно това не е бил добър ден за амбициозния Дигби, на когото просто генерално не му вървяло в живота и кариерата.

Ръсел от своя страна бил олицетворение на израза „фурнаджийска лопата“. Клел се във вярност на Кромуел, после си посипал главата с пепел и минал към армията на Чарлз I. В битката до Оксфорд, оглавил крилото на „миролюбивите аристократи“, които искали всичко да миряса безпроблемно и бързо, защото войната им струвала скъпо. Чарлз I обаче разумявал, че сърбежа около врата му се разраства в истински проблем. Кромуел се оказал лют и яден селяндур, чиито баща забогатял по времето на Хенри VIII, (който отнел имотите на католическите манастири и църкви и част от богатствата раздал на дребната си аристокрация, както ви разказвах в един друг пътепис тук). Чарлз I не очаквал проблемите да ескалират до това ниво и на този етап нямал вече вяра на такива като Ръсел. Ръсел усетил това, нацупил се и минал обратно към парламентаристите. Те убили краля, но също не свършили добре, особено предводителя им – две години след смъртта му Кромуел бил изровен, обесен и обезглавен след-варително за всички каши, които забъркал приживе. Такава смърт се полагала като присъда на изменниците на Англия, но нямало как да го съживят, та да го убият повторно и се наложило да действат само върху трупа му. Крайно цивилизовано и поучително.

Ето ги двамата хубавци-аристократи, облечени в така наречените от изкуствоведите „костюми Ван Дайк“- наименование – реверанс към големия творец. Вярно е, че хората на повечето му портрети са облечени именно в такъв стил костюми – факт, който настоящия граф Чарлз Спенсър няма как да демонстрира със сравнения с други картини вече на гостите си, защото му е останал само този един-едничък портрет на Ван Дайк. Ох.

Това да убият Кромуел няколко пъти се случило по времето на Чарлз II. За да е ясно към кого са лоялни Спенсър от тогава на стената в картинната им галерия е сложен и неговия скъп портрет. Този крал обичал жените, за това лоялни аристократи като Спенсър плащали и окачвали и портрети и на любовниците му. Подмазването изглежда нямало край, или поне така ни се струва днес. Понеже тогавашните стандарти за красота рязко се различават от сегашните, граф Спенсър в книгата-албум е отделил почти цяла страница на картината с краля, но ловко е пропуснал да сложи вътре дори една кралска любовница. Чарлз II бил либерален, обичал хапване, пийване и забавления, не наблягал на кралстването като политика, екзекутирал само девет човека от поборниците на Кромуел, изобщо начина му на живот е уловен прекрасно в портрета му. Споделям го с овации към най-успешната жена-художничка на Барока: Мари Бийл, която го е нарисувала. Кралят в ляво пък е киселеца Джеймс I, който би бил диагностициран с проблеми с гнева и самоконтрола в днешно време.

Като говорим за жени, тук искам да обърна специално внимание на едно момиче – Лейди Джейн Грей. Тя е била протестантка и кралица за цели девет дни, след което била обезглавена от католиците. Била е на шестнадесет години.

Алторп разполага с няколко салона, които се ползват според нуждите като дневна или като трапезария. Всеки граф намира начин в своето време и според финансиите, с които разполага, да печели и да поддържа имението и замъка. Един от начините на настоящия граф да се справя е като отдава помещенията под наем на състоятелни, престижни гости. Тук е отсядал например Нелсън Мандела при гостуването си във Великобритания, а Горбачов е празнувал рождения си ден с голяма компания за цял уикенд. Не може да се класифицира като хотел, защото обявени цени няма, но е приблизително на този принцип. Част от замъка може да се наеме за сватба например, но без преспиване.

Ето салонът Марлборо като хол/дневна.

А ето го като трапезария за гости.