Преди заминаването си Вашингтон оставят на съхранение в Алторп един скрин с някои вещи и документи. Той се пази като ценност, а негов дубликат може да се закупи от сайта с мебели стил Алторп, който посочих в линк по-горе.
Из широките коридори на замъка са се разхождали поколения Спенсър. Тук са отсядали всички короновани глави и престолонаследниците им в последните векове, както и повечето големи имена от близката история и в настоящето. Преспиването в Алторп те поставя в съответната класа в живота – тези, които говорят или тези, за които говорят.
Притежателите на Алторп виждат имението по-скоро като отговорност. Семейното задължение към ценностите и традициите и това как ще бъде записан в историята на рода един граф са основните мотиви, които водят всеки следващ по не-лекия път на задълженията. Чувството за дълг и чест е това, което крепи през вековете и до днес английската аристокрация, а изпълнението на отговорностите закача съответния прякор към името.
Дядото на Чарлз например, седми граф Албърт Спенсър, е известен като Куратора. Той е бил много затворен и строг човек, който е употребил времето си в имението, за да запише, систематизира и оцени всичко от земите и постройките до чашите и чиниите. Веднъж изскубал пурата директно от устата на гостуващия Чърчил и я угасил с апломб в чашата му с питие. Арогантният премиер и роднина на Спенсър не съобразил, че може да запали безценната библиотека на Алторп, в която го допуснали да работи за няколко дни и за това си позволил да пуши там без разрешение. Чарлз се е страхувал от дядо Албърт, защото бил мълчалив и неприветлив, а и според Чарлз е плашел нарочно децата за собствено разнообразие и забавление. Дядо Албърт имал навика на края на всяко ужасно ядене, поднесено от всеизвестната ужасна готвачка и задължително включващо ужасен варен лук като единствена салата, да взема лъжица захар в устата си, да я полива с малко чай и да дъвче бавно и стържещо в ужасната тишина на студената огромна трапезария. Нищо чудно, че Чарлз и до днес усеща присъствието на стареца. С порастването си обаче Чарлз е разбрал колко много е направил Албърт за имението. Например, картината „Война и мир“, за която говорихме по-горе, е поставена на специални закачалки-шейнички, които дават възможност тя да бъде свалена на земята и извадена за секунди през прозореца, в случай на пожар.
Десетки и много ценни са порцеланите, които красят Алторп. Много от тях изглеждат като сервизи, но всъшност са декоративни и имат най-вече колекционерска стойност.
Бащата на Чарлз, от друга страна, осмият граф Едуард Джон Спенсър ще остане вероятно с името Продавачът. За сега то не е официално, но е факт, че това бил един мек и не-до-там-достоен-за-поста си мъж. Когато се развел с първата си жена например, той прекарал седмици плачейки в леглото си, неконтактен и незаинтересован дори от това какво става с децата му. След това, отново без да се съобразява с децата си, се оженил за жена, която те искрено и дълбоко ненавиждали. Единственият начин да се справи с поддържането на имението пък намерил в разпродажбата на вещи – нещо, което баща му е избегнал с цената дори на ядене на варен лук. Да живееш в деветдесет стаи и да ядеш варен лук, за да не продадеш семейните ценности, а да ги задържиш да чакат по-добри времена – това е човек, когото не е нужно да харесваш, за да уважаваш. Да продадеш единадесет картини Ван Дайк, като склониш да запазиш последната едва след сърцераздирателни молби и сълзи от страна на сина ти и да му оставиш покрива на цялото имение с иронично намигване за несвършена-работа-ремонт, който струва милиони, без да оставиш нужните пари – не до там.
Едуард Спенсър с четирите си деца. Най-крайната вдясно е Даяна.
И с втората си съпруга.
За Спенсър любовта винаги е създавала проблеми. Членовете на семейството са много податливи на чувствата си и често плащат скъпо за това. Има и щастливци, като първия граф Спенсър, чиято пра-пра баба давала парични заеми на Bank of England – толкова нямали чет и брой нейните пари.Първият граф Джон Спенсър се оженил по любов през 1755г. за Джорджиана, която била бедно момиче, но това не било проблем при тези финансови обстоятелства. Двамата наистина се обичали и се оженили тайно по време на едно празненство в замъка. Докато другите танцували, Джон и Джорджиана отишли ръка за ръка в Дъбовата спалня и се врекли един на друг пред чакащия ги там свещеник. Двамата имат легендарна любов, създали пет деца, (от които оцелели само три) и останали заедно в следващите около тридесет години до края на живота на Джон.
