Анна Чифудова: Съществените пътеки, които художникът следва, не са леки, но си струват

logonha.jpg

Поредицата „Младите таланти на България“ се реализира в партньорство с Националната художествена академия.

***

Казвам се Анна Чифудова и съм родена в град Стара Загора, но отраснах в град Ямбол. Желанието ми да се изграждам като личност и да преоткривам себе си бе много голямо и исках да се развивам в областта на изкуството - именно то ме владееше и изпълваше най-силно. Пътят ми към него и неговата магия ме отведоха в НХГ "Димитър Добрович"- Сливен, където завърших специалност Иконопис, а по-късно и в НХА- София със специалност Живопис. Като художник за мен винаги е било важно да открия своя изразителен материал, представящ същността ми най-добре.

С какво (и какво) обичаш да рисуваш най-много и защо?

След моята борба и изследване на възможностите на разнообразието на видовете материали, които използвах, установих, че цвеният молив е най-близкият до мен материал. Процесът с цветните моливи бе решаващ, защото с времето и усилията си заключих, че най-успешният и благоприятен материал, който ме олицетворява, е той. Той може да бъде използван и възприеман по много начини, но резултатите и богатството на цвета, които привнася, са това, което искам да сътворя в една картина. Въпреки че ми е интересно и много харесвам да експериментирам с всякакъв вид материали, смятам че в близко бъдеще ще продължавам да творя с тях и да откривам много нови страни. Предпочитаният сюжет за изобразяване, който най-често използвам, са портретът и автопортретът. През тях осъществявам връзка и представям душевното състояние и историята на индивида, застанал пред мен. Именно това представлява много любопитен и разнообразен елемент в търсенията ми, който ме привлича от много време. Красотата и меланхоличността, заедно с чертите от човешката природа, времето и мястото, се примесват с влечението ми към изследването ми, а също така и изобразяването на растителния свят.

Откъде черпиш вдъхновение за нещата които създаваш?

Като художник се въодушевявам от всичко, което ме заобикаля, както и от моят свят. Всяко едно същество, дори и обект, са немалка част от това. Те се включват в процеса ми на вдъхновение. Силата на художника е в трансформирането и желанието за разглеждането, изследването на всеки един миг, на живия момент - от неговото зараждане до метафизичния блясък на просъществуването му в едно цяло.

Какво ти носи изкуството и смяташ ли да го превърнеш в професия?

Изкуството е неотлъчна част от мен, съпровождаща ме където и да съм. Благодарна съм за себетърсенето и моментите към него, които ми носи със своята тайнственост, жажда за доставяне на истинното и значимото. Не съм изпитвала съмнения спрямо това дали бих искала да продължа напред да се развивам с изкуство. Изкуството е дар и то трябва да бъде ценено, както и хората, които се грижат за това то да съществува. Пътят на непредвидимото и неговите законни дадености са пред мен и от моето владение, интуитивност и решителнoст зависи накъде ще ме отведат.

Съществените пътеки, които художникът следва в ролята си на просъществуване, не са леки, но си струват годините на отдаденост и търпение в името на изкуството.