Свекърва или тъща, идва този прелом и как да приемем метаморфозата?
Онзи момент, в който образът на баба придобива ясни очертания – безспорно е противоречив. Хем се радваш, че ще присъстваш в живота на едно малко същество и искаш от все сърце то да е здраво и щастливо, да му дадеш всичките си знания, умения и най-вече любов. Хем разбираш кристално ясно – все повече се отдалечаваш от центъра на живота...
Има и друга гледна точка, тази с повече хумор. Ако си кажеш: „Какво толкова? Да не ти пука!“може и да проработи.
Бабите и дядовците са безспорно важни, но излизат от очертанията на тесния семеен кръг и са съвсем наясно с това. Знаете много вицове, започващи с „Една тъща отишла на гости и се заседяла с дни. Как дъщеря ѝ и зетят да ѝ кажат най-мило да си ходи...“ и тем подобни случки със свекърви(ща). Много хора споделят мнението на Чарлз Дарвин за подобни взаимоотношения: „Човек е принуден да ходи на гости и да кани роднини, което е ужасна загуба на време.“
Това е смешно, обаче е и деликатно – когато властната свекърва разбере, че снаха ѝ не я харесва или, не дай си Боже, я мрази, може да стане много зла, уви. Конфронтацията с нея няма как да доведе до нещо добро, а не можеш да я игнорираш, но, да не се отплесваме. Искаме да кажем следното: и свекървата има чувства, и тя някога е била снаха, има богат опит с всякакви ситуации.
Затова ѝ е много трудно да стиска зъби и да не се държи покровителствено с младите, да не се меси, оправдавайки всичките си забележки и коментари с безспорния факт – иска те да са щастливи. Ами ако пък тези млади са действително и чистосърдечно щастливи, какво им пука, че свекървата/тъщата нещо си критикува и обяснява?!
