Безпокойство в умерени дози

Индустрията за самопомощ посвети последните 50 години от съществуването си на демонизиране на безпокойството. Тревожността обаче е универсална човешка емоция, която може да подобри способността ни за приспособяване към реалния свят и умението ни да разрешаваме проблеми от ежедневието. Няма човек, който да е напълно лишен от чувството на безпокойство – дори психопатите могат да ги изпитват, макар и в значително по-малки дози.

Без чувството на тревожност ние не бихме могли да оценим рисковете, да осъзнаем задаващата се опасност или да защитим живота на близките си. Живот без тревожност може да звучи като райско място, но истината е, че ако човек не може да изпитват притеснения, страх и стрес, то способността му да оцелява във враждебната среда, в която живее(съвременният свят е точно такъв, макар че хората вече са на върха на хранителната пирамида и не се крият от най-различни хищни животни), би била сериозно компрометирана.

Няма спор, че прекомерното безпокойство, независимо дали е причинено от реални или въображаеми обстоятелства, е вредно. Повечето психични разстройства се характеризират с излишък от контрапродуктивна тревожност, което обяснява и широкото потребление на цигари, кафе и алкохол, които хората използват като средство за ограничаване на безпокойството. Повечето хора обаче изпитват напълно управляеми нива на тревожност, дори по време на криза.

В действителност, множество психологическите изследвания установяват, че способността да превръщаме тревожността в позитивна сила е всеобща човешка черта, подобно на самото безпокойство. Има дори академични проучвания, според които тревожността е основен компонент на прогреса. В крайна сметка за всички ни е по-добре да насочим безпокойството си в по-продуктивна посока, вместо да опитваме да го потискаме и прикриваме. Ето няколко неща, за които помага тревожността

Безпокойството води до по-добро представяне

Представянето на човек в почти всяка работа се подобрява, когато е подложен на поне малко напрежение. Притесненията, свързани с крайния резултат от положения труд и начина, по който другите ще ги оценят, карат хората да дават най-доброто от себе си и са основата причина те да се подготвят за интервютата за работа или за презентациите пред важни клиенти.

Тревожността спомага за изграждането на по-реална самооценка

Негативните тенденции от типа на песимизма и невротизма, които някои хора обичат да заклеймяват, могат да бъдат полезни за изграждането на по-точна самооценка, стига да не преминават в екстремните си форми, като например хипохондрията. По-малко вероятно е да бъдете хванати неподготвени от някаква криза, ако се притеснявате за вашето здраве, работа или финансово състояние, отколкото ако не им отделяте особено внимание.

Безпокойството насърчава самокритичност

Тревожността ни дава възможността да се отнасяме критично към собствените си недостатъци и грешки, което от своя страна ни прави по-смирени и ни дава мотивация да се развиваме и усъвършенстваме. За съжаление, на много места, особено в западните части на планетата, хората са насърчавани да демонстрират твърде голямо самочувствие и оптимизъм, които често преминават в арогантност. В резултат на това има „излишък“ от хора, които се смятат за безгрешни и никога не поставят под въпрос собствените си предразсъдъци.

Тревожността заздравява връзките

Личните и романтичните взаимоотношения също могат да се облагодетелстват от здравословна доза песимизъм, безпокойство и самокритика. Например, една двойка, която гледа на света през розови очила и замита под килима всички спорове и конфликти, е под много по-голям риск от разпадане в бъдеще, отколкото друга двойка, в която романтичните партньори са искрени със себе си и помежду си, изразявайки ясно своите чувства и дори несъгласия.

Безпокойството ни помага да взимаме по-безкористни решения

Дори страхът от смъртта, може би най-универсалната форма не безпокойство, има добра страна. Без него хората не биха били толкова мотивирани да вършат велики неща и да искат да оставят някакво наследство след себе си. Научни изследвания показват, че лидерите, които по някаква причина изпитват по-голям страх от смъртта, взимат по-стратегически, безкористни и ориентирани към бъдещето решения. Те дават по-голям приоритет на благосъстоянието на околните, отколкото на себе си.

В най-трудните моменти, когато сте изправени пред редица проблеми и предизвикателства, не потискайте вашата тревожност, а опитайте да я превърнете в енергия, която да подхранва вашата мотивация и продуктивната ви дейност. Ако мислите, че има твърде голяма пропаст между настоящето ви състояние и това, което искате да постигнете, то предприемете действие. Това е целият смисъл на неприятните моменти в живота – да ни накарат да потърсим промяна. Когато отбягвате проблемите и си заравяте главата в пясъка, вие всъщност не подобрявате ситуацията си, а просто се самозалъгвате.

Както е казал   Философът–стоик Сенека „понякога дори да живееш се изисква кураж“.Ясно е, че човек се нуждае от смелост и за да се изправи пред своите страхове и да ги превърне в сила за добро. Това е предизвикателството, което дава смисъл на живота.

Томас Чаморо-Премужич, психологичен профайлър и експерт по управление на таланта, за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев / Мениджър Нюз