Бог не иска вашата самота
Когато усетите дълбоката болка от самотата, не е изненадващо, че мислите ви се насочват към единствения човек, който е успял да я облекчи, дори и за кратко. Когато зад всички похвали и аплодисменти усещате отсъствието му като гигантска празнота, в която всичко изглежда безполезно, сърцето ви копнее за едно: да бъде близо до него, до този, който някога е могъл да разсее тези тягостни чувства. Но това, което се изисква от вас, е готовността да изпитате това отсъствие като такова, тази вътрешна празнота, а не присъствието на някой, който може временно да я изгони.
Да останеш сам със своята самота не е лесно. Изкушаващо е или да започнете да подхранвате тази болка, или да се отдадете на мечти за онези, които ще ви освободят от нея. Но когато на сигурно и безопасно място можете да осмислите самотата си, ще отворите раната си за Божието изцеление.
Бог не иска вашата самота. Той се стреми да ви докосне по такъв начин, че напълно да утоли най-дълбоката ви нужда. Трябва да можете да останете в болката си, давайки ѝ правото да бъде. Трябва да приемете самотата си и да повярвате, че тя не е вечна. Тази болка, която ви измъчва толкова много, има цел: тя трябва да ви отведе до мястото, което се нуждае най-много от изцеление - самите дълбини на сърцето ви. Човекът, който е успял да се докосне до тези дълбини, ви е разкрил вашия скъпоценен бисер.
Разбираемо е защо всичко, което сте направили, правите или ви предстои да направите, изглежда незначително в сравнение с това съкровище. Вашето съкровище е осъзнаването, че сте напълно и безкрайно обичани. Когато ви обземе самота, вие сте готови да дадете всичко в замяна на изцеление. Никой човек обаче не може да излекува болката ви. Въпреки това ще ви бъдат дадени хора, които ще бъдат проводници на изцеляващата Божия любов. Чрез тях ще можете да познаете онова чувство за принадлежност, което сърцето ви така страстно търси и което придава смисъл на всичко, което правите. Имайте смелостта да останете насаме с болката си и вярвайте в това, което Бог ви е обещал.
Автор Хенри Нувен, „Вътрешният глас на любовта“