Докато трибют-бандата свиреше в четвъртъчната нощ на нашето посещение, аз разглеждах витрините и попивах музиката. Разбрах какво значи: „Звукът тук те залива от горе до долу и после минава през теб.“ (Sam Leach, the original promoter of The Beatles). Мястото има особена вибрация, която се пропива в теб и те прави част от себе си.
Да ви разкажа ли тук за странната възслабичка дребна дама на средна възраст, която приседна до тази телефонна кабина и плака дълго, тихо и тайно от останалите в шепите си тази вечер? Плака за безвъзвратно отминалото време, за свободата, за свежестта, очарованието и жизнеността, които лъхаха от песните на The Beatles в онова под-строй общество, в което не по неин избор прекара младостта си; за онова момиче от Английската, което написа „We love you, John“ на 8.12.’80 на една стена между Попа и Славейков, заради което я изключиха от училище, от комсомола и от всички контролиращи личността институции и въпреки преследването на останалите „гамени“ – всяка година на 8 декември стената осъмваше с цветя; за лицемерието, с което едната ръчичка на властта е подписвала съсипването на живота на обикновени млади хора несъгласни да обичат и мразят по команда, а с другата е подписала финансирането на сто розови храста за мемориала на John в Central Park, за да покаже на света в какво демократично общество живеем в БГ.; за записите на музиката, която беше опасна и притежанието ѝ можеше да сложи кръст завинаги на бъдещето и живота на човек (Благодаря ти, В.С. за касетките!), за това, как криехме тези записи от родителите си, защото това можеше да се отрази и на тях… за това как се научи да свири на китара, за да може да си пее сама любимите песни, когато пожелае глътка радост; за това как зубреше английски, докато по телевизията вървяха безкрайните руски филми за войната; за това, че дори не смееше да мечтае един ден да слуша свободно музиката, която желае, камо ли да се допусне, че може да се озове на място, където The Beatles са дишали, пели, говорили и прекарали три години от живота си всяка вечер…
Няма да ви разкажа, защото гледката беше толкова нетипична и така неразбираема, че останалите „не“ забелязаха плачещата дама, а музиката на трибют-бандата гърмеше толкова удобно силно, че никой не чу хлипането ѝ…
Две лични видеа от клуба от онази нощ.
Първото е панорама на частта с бара:
Второто е изпълнение на трибют-бандата:
В Аржентина един ентусиаст си е направил личен The Cavern, както и музей на The Beatles, вижте как тук. Във Вегас има постоянно шоу, базирано на песните на The Beatles, включително от първоначалния им период, времето на The Cavern.
